Никой не помръдна, никой не отвърна.
— Е, май ще излезе — продължи Ричард, — че все пак разбирате кое съществува наистина и кое не. Запомнете това. Поучете се от него. И така, вече ви разказах, че Господарят Рал винаги има по един син, роден с дарбата, за да му предаде трона на Д’Хара и магическите си способности, вследствие на което да не бъде прекъсната връзката. Но както споменах, връзката, създадена от Алрик Рал, родила неподозирано последствие.
Едва по-късно било установено, че Господарят Рал, вероятно с цел постигане на баланс, създава и поколение, изцяло лишено от дарбата — не просто без дарба, както са обикновените хора, а без искрица дарба.
Поради тази причина — понеже са родени без ни най-малка искрица от дарбата, тези хора са неспособни да си взаимодействат с истинската магия на света. Те по никакъв начин не могат да бъдат докоснати от магията. За тях магията може изобщо да не съществува, понеже не са родени със способността да виждат или да усещат магията. Така да се каже, те са нещо като птици, които не могат да летят. Приличат на птици, имат пера, хранят се с насекоми, ала не могат да летят.
Някога, в онези далечни времена след като била създадена връзката, защитаваща народа на Д’Хара от пътешественика по сънищата, магьосниците най-сетне успели да издигнат бариера между Стария и Новия свят. И понеже жителите на Стария свят вече нямало как да нахлуват в Новия свят и да водят войната, тя свършила. Най-накрая настъпил мир.
Хората от Новия свят обаче установили, че имат проблем. Децата на родените без искрицата на дарбата деца на Господаря Рал също започнали да се раждат без дарбата. Всяко дете, чийто родител, било то майка или баща, бил роден без искрицата на дарбата, също се раждало без нея — винаги, неизменно. Това важало и за техните деца, и за децата на техните деца и тъй нататък, поколения наред. Броят на родените без искрицата на дарбата главоломно нараствал, те ставали все повече и повече.
И тогава хората се уплашили, понеже по онова време магията била важна част от техния живот. Магията била част от техния свят. Именно магията ги предпазвала от пътешествениците по сънищата. Магията създала бариерата, която ги защитавала от ордите на Стария свят. Магията сложила край на войната. Магията изцелявала хора, намирала изгубени деца, създавала невероятни творения на изкуството, които окрилявали сърцата и радвали душите. Магията помагала на хората да живеят по-добре и да се движат по-уверено напред в бъдещето си.
Имало градове, издигнати около един-единствен човек с дарба, който удовлетворявал нуждите на хората. Мнозина, родени с дарбата, се изхранвали благодарение на уменията си. Съществували магически предмети, способни да контролират природните стихии и по този начин да подобряват живота на хората. Магията присъствала масово в живота и с нея хората се чувствали по-сигурни. Тя била нещо лично, качество, което ти дава възможност за личностно израстване. Почти всеки имал полза от магията.
Това не означава, че магията е или е била нещо абсолютно задължително и незаменимо, но така или иначе била полезна — средство, което помага. Магията била като тяхна дясна ръка. Но все пак човешкият ум, а не магията е незаменимото — без дясна ръка може да се оцелее, но без ум… Но магията била навлязла масово в живота, така че според мнозина наистина била станала незаменима.
Хората започнали да се опасяват, че новата заплаха — разпространението на родените без искрицата на дарбата сред населението — ще сложи край на света, който познават, ще промени всичко, което им се струва важно, ще унищожи онова, което смятат за своя най-надеждна защита — магията.