Хората в Стария свят са като тези в Новия — едни са родени с дарбата, други без нея, но при всички положения притежават поне онази искрица, която им позволява да взаимодействат с магията.
Като че ли онези хора от древността просто са се изпарили.
— Значи поне знаем — обади се Оуен, — че всичките онези прокудени от Новия свят хора са загинали трагично… или пък са били избити.
— И на мене ми мина през ума — отвърна Ричард. Обърна се към мъжете, впили в него изпълнени с очакване очи, жадни да узнаят края на историята. — Но скоро след това ги открих. Открих този отдавна изгубен народ.
Отново се чу въодушевен шепот. Мъжете приеха с ентусиазъм новината, че горките нещастници в крайна сметка са оцелели въпреки всички трудности и номера на съдбата.
— И къде са те, Господарю Рал — попита един, — къде са тези хора, с които имате далечна родствена връзка? Тези клети души, подложени на такива тежки изпитания и жестоко отношение?
Ричард ги изгледа с пронизителния си поглед.
— Елате да ви покажа какво е станало с тези хора — рече той и тръгна да заобикаля статуята, за да могат за пръв път да видят колосалната фигура в нейния пълен блясък. Щом се изправиха лице в лице със статуята, мъжете застинаха в благоговение. Започнаха развълнувано да споделят един с друг колко истинска изглежда, колко ясно се вижда непоколебимата решителност, изписана на лицето на човека.
По неописуемото вълнение в гласовете им и удивлението в думите им Ричард разбра, че тези хора никога в живота си не бяха виждали статуя — поне не толкова внушителна. Като и че за тях тя бе нещо като рожба на магически, а не на човешки — както смяташе Ричард — способности.
Той постави ръка на студения камък.
— Това е древна статуя на магьосник от Стария свят, на име Каджа-Ранг. Отчасти тя е изваяна в знак на почит към този човек, тъй като той бил велик и могъщ магьосник.
Оуен го прекъсна, като вдигна ръка във въздуха.
— Но аз останах с впечатлението, че хората в Стария свят са пожелали да живеят далеч от всяка магия. Тогава защо им е велик магьосник? И по-конкретно, защо да отдават почит към човек като него, който притежава магически способности?
Ричард се усмихна, доволен, че Оуен е схванал противоречието.
— Хората не винаги действат логично. Нещо повече: колкото по-нелогични са убежденията на един човек, толкова по-явни са разминаванията. Да вземем за пример вас — вие се опитвате да загладите противоречията в поведението си, като подхождате строго избирателно към убежденията си. Твърдите, че нищо не е истина, че на човек не му е дадено да опознае истинската същност на действителността, и въпреки това се страхувате от онова, което ви причинява Императорският орден — вярвате достатъчно убедено в истинността на действията им, за да искате да сложите край на всичко това.
Ако нищо не съществува в действителност, значи няма причина да искате да отблъснете Императорския орден. Нещо повече — желанието ви да ги спрете противоречи на някои ваши изконни убеждения, вие не би трябвало да смятате поведението им за застрашаващо живота ви, понеже твърдите, че на човека не е дадено да познава действителността.
Да, но разбирате прекрасно какво се случва със семействата ви, попаднали в лапите на Императорския орден, знаете колко е гнусно, долно и отвратително всичко това, което ще рече, че прилагате избирателно собствените си убеждения, като изпращате Оуен да ме отрови, за да ме накара да ви отърва от пределно истинския ви проблем.
Част от мъжете изглеждаха объркани от думите на Ричард, други явно се почувстваха неудобно. Двама-трима като че останаха изумени. Никой обаче не се осмели да оспори казаното, така че го оставиха да продължи.
— Хората от Стария свят били същите — и все още са. Твърдят, че не желаят магия, а щом се изправят лице в лице с действителността, не искат да минат без нея. Императорският орден е същият. Те нахълтаха в Новия свят, като тръбяха наляво и надясно, че ще освободят човечеството от оковите на магията, убеждаваха всички колко са благородни в преследването на тези си цели, които впрочем гонят именно като използват магия. Твърдят, че магията е нещо зло и порочно, а самите те си служат с нея.
Техният предводител, император Джаганг, използва за постигането на своите цели всеки, който притежава магически способности, а междувременно твърди, че се бори за изкореняването на магията. Джаганг е пътешественик по сънищата, потомък на древните пътешественици по сънищата. Като такъв той самият е магическо същество, но не се отказва от трона си и от мястото си начело на империята. И въпреки че самият той притежава магията, нарича себе си Джаганг Справедливия.