Аз бях прокудена заради престъпление, което не съм извършила — просто, защото съм се родила без дарбата, като вашите деди. Всички вие знаете колко е несправедливо да си прокуден за нещо такова, познавате тази болка. А сега, глупаци такива, не ме приемате като една от вас, понеже имам червена коса и козичка за домашен любимец! Вие сте шайка безмозъчни глупаци и лицемери! Най-напред тровите единствения човек на света, който е достатъчно смел, за да сложи край на живота ви в изолация, откъснат от останалата част на света, а сега се страхувате от мен и не ме приемате заради някакви си глупави суеверия. Ако имах магически способности, досега да съм ви превърнала в пепел заради жестокото отношение, което проявявате към мен и приятелите ми!
Ричард вдигна ръка на рамото и и я дръпна назад.
— Всичко е наред — прошепна в ухото и. — Остави ме да поговоря с тях.
— Нали казахте, че сте магьосник — провикна се един по-възрастен мъж от задните редици. — Очаквате да ви повярваме просто ей така, защото го казвате, а в същото време твърдите, че е крайно време да зарежем своите убеждения, да не вярваме на това, което виждаме — например, че тази жена е вещица, понеже тя твърди обратното.
— Прав е — подкрепи го друг. — Твърдите, че вярвате в истинската магия и не приемате нашите вярвания. Много от нещата, които казвате, звучат приемливо, но не всичко. Не може да съществува половинчато съгласие. Да отхвърлиш част от истината, означава да я зачеркнеш цялата.
Ричард се замисли как да подходи, за да убеди хора, които не виждат и не усещат магията, че истинска магия съществува. От тяхна гледна точка той бе виновен за същото, за което обвиняваше тях. Как да покаже цветовете на дъгата на незрящи хора?
— Прави сте — рече след малко. — Дайте ми малко време и ще ви покажа истинността на магията, за която говоря.
Направи знак на Кара да се приближи.
— Би ли ми донесла предупредителния маяк — помоли я тихо.
Кара незабавно хукна надолу по хълма. Ричард забеляза в очите на Дженсън сълзи, които обаче успяваше да сдържи. Калан отстъпи малко назад, а Ричард се обърна към мъжете.
— Трябва да ви кажа още нещо, което искам да се опитате да разберете. Сложих край на присъдата ви, но това не означава, че безусловно ви приемам обратно сред хората си.
— Но нали ни приветствахте с добре дошли у дома — проплака Оуен.
— Просто изразявам гласно очевидното — че имате право на свой живот. Изявявам добрата си воля да ви приема обратно като част от народа на Д’Хара, стига да пожелаете — всеки, който живее в Д’Хара, го прави по свое желание. Но като ви приветствам обратно, нямам предвид, че ви приемам безусловно.
Хората са свободни да живеят живота си, но искам да ме разберете правилно — има огромна разлика между свободата и анархията. Ако победим в борбата, която водим, сте добре дошли да станете част от свободния народ на Д’Харанската империя, която поддържа свои определени ценности. Например свободни сте да поддържате, каквито искате становища и убеждения, да се опитвате да убеждавате другите в стойността на своите убеждения, но нямате право да възприемате хората, които се борят за вашата свобода, като диваци или престъпници. Да не говорим, че освен всичко друго се ползвате от плодовете на тяхната борба. Най-малкото, нали именно на тях трябва да благодарите, да ги уважавате. Техният живот не струва по-малко от вашия и нямате причина да смятате, че си струва да бъде жертван, за да живеете вие. Такъв е принципът на робството.
— Но вие наистина се биете като диваци и използвате насилие, за да освободите една земя, която ние никога не сме виждали — обади се един младеж. Вдигна ръка към Бандакар. — Единствената земя, която ние познаваме, се намира там. И ние безусловно отхвърляме използването на всяко насилие.
— Земя ли? — Ричард разпери ръце. — Та ние не се бием за земята. Ние сме верни на един идеал — на идеала за свобода, независимо къде живее човек. Ние не защитаваме някаква си територия, не проливаме кръвта си за нейната пръст. И не се бием от любов към насилието. Нашият стремеж и цел е свободата на личността, искаме да живеем необезпокоявани живота си, да се грижим за оцеляването си, да преследваме щастието си. Вие, които безусловно отхвърляте насилието, може да се мислите за благородни и просветлени, но всъщност сте просто хора, капитулирали пред злото. Безусловното отхвърляне на всички методи за самозащита, понеже си мислите, че изискват прилагане на насилие, не ви оставя друг изход, освен да се молите за милост и пощада. Но злото не познава милостта и да молите пощада от него означава постепенно да се предадете. Предадете ли се на злото, в най-добрия случай сте станали роби, в най-лошия — сте мъртви. Така че в крайна сметка безусловното отхвърляне на насилието не е нищо друго освен протягане на ръце към смъртта вместо към живота. Ще получите онова, към което протягате ръце. Правото, абсолютната необходимост от насилие срещу всеки, който използва сила срещу вас, е основата на оцеляването. Няма нищо неморално да се защитаваш — това е израз на правото ти на живот. По този начин изразяваш нетърпимостта си към насилието и си готов да смажеш всеки, решил да упражни насилие върху теб. Безусловната решеност да смажеш всеки, готов да използва насилие спрямо теб, е възхвала на стойността на живота. Отказът да предадеш живота си в ръцете на всеки главорез или тиранин, който пожелае да го похити, сам по себе си представлява акт на утвърждаване на живота.