— Но вие все пак сте склонен на компромиси — обади се един от по-възрастните мъже.
— Ако, надявайки се да уталожиш нещата, съзнателно допуснеш компромис с непокаяло се зло, значи позволяваш на злото да впие острите си зъби в плътта ти; от този ден нататък отровата му ще циркулира във вените ти, докато в края на краищата приключи с теб.
— Но това е твърде крайно становище — продължи същият човек. — То говори за упоритост и вироглавие. Винаги има място за компромиси.
Ричард се потупа с пръст по гърдите.
— Вие решихте да ме отровите. Вашата отрова ще ме убие, това я превръща в нещо зло. Какъв компромис предлагате да направя с тази отрова?
Никой не разполагаше с отговор.
— Когато двама души със сходна нравствена система и добро и честно отношение един към друг имат желание да сключат сделка, е нормално да търсят компромиси, примерно относно цената. Но когато става въпрос за етика и истина, няма място за компромиси. Да правиш компромиси с убийци — а вие ми предлагате точно това, — е все едно да правиш паралел между своята и тяхната нравствена система. А това е недопустимо. Това означава да признаеш, че не си по-добър от тях, което пък ще рече, че онова, което вършат — изтезанията, изнасилванията, убийствата, — не се разминава ни най-малко с твоите морални ценности. Нравственият компромис отхвърля идеята за добро и зло. Според него всички хора са равни, всички желания са еднакво достойни да бъдат изпълнени, всички действия са еднакво разумни, следователно хората трябва да направят един или друг компромис, за да продължат напред.
Какъв компромис бихте могли да направите пред хора, които изтезават, изнасилват и убиват свои събратя? Колко седмици бихте чакали, докато те ви подлагат на мъчения? Колцина мъже бихте допуснали да изнасилват любимите ви? Колко семейства трябва да измрат?
В ситуация като тази няма място за морални уравниловки и не би могло да има, така че никакви компромиси — единственият адекватен компромис е самоубийството.
Самата идея, че с тези хора може да се постигне някакъв компромис, е реверанс към убийството.
Мъжете не очакваха някой да застане пред тях и да им говори толкова открито и прямо, затова повечето от тях останаха шокирани. Постепенно като че ли губеха интерес към богатите си запаси от нищо не значещи фрази и постулати. Някои определено изглеждаха трогнати от думите на Ричард. Двама-трима сякаш дори се окрилиха от тях; виждаше го в очите им — изглеждаха така, сякаш виждат света за пръв път.
Кара се плъзна зад Ричард и му подаде предупредителния маяк. Не беше съвсем сигурен, но му се стори, че мастилено черното е обхванало по-голяма част от повърхността в сравнение с предния път, когато видя фигурката.
Пясъкът вътре продължаваше да се процежда и да увеличава купчинката долу.
— Каджа-Ранг запечатал границата през прохода, за да не можете да минавате през нея. Той е човекът, който ви е дал името. Тъй като е бил наясно, че отхвърляте насилието, се е опасявал, че може да станете лесна плячка на всякакви престъпници. Пак той е човекът, предоставил ви възможност да ги прогонвате от земите си, за да съхраните начина си на живот. Казал е на сънародниците ви за прохода през границата, за да можете, ако пожелаете, да се освободите от престъпниците, появили се сред вас.
Оуен го изгледа притеснено.
— Ако този велик магьосник, Каджа-Ранг, не е искал нашият народ да се смеси с народите от Стария свят, за да не се разпространят родените без искрицата на дарбата, както ги нарекохте, какво е ставало с престъпниците, които сме прогонвали? Изпращането им извън границата би довело точно до онова, от което са се страхували. Да направиш проход през границата и да кажеш за него на предците ни е все едно да обезсмислиш цялата идея за границата.
Ричард се усмихна.
— Чудесно, Оуен. Започваш да мислиш за себе си.
Оуен се усмихна. Ричард вдигна ръка към статуята на Каджа-Ранг.
— Виждаш ли накъде гледа той? Към едно място, наречено Колоните на Сътворението. Там е ужасно горещо и абсолютно пусто — място, където дебне смъртта. Границата, поставена от Каджа-Ранг, достига до там. Когато прогоните някого от страната си през границата, стените на смъртта от двете страни не позволяват на прогонения да излезе навън. Има една посока, в която може да поеме — към Колоните на Сътворението. Дори да разполагаш с вода и храна, дори да познаваш прекрасно пътя, преминаването пред долината, известна като Колоните на Сътворението, означава почти сигурна смърт. Без вода и храна и ако нямаш представа къде вървиш, ако не знаеш, че трябва да направиш всичко възможно, за да избягаш от това място, си обречен на стопроцентова гибел.