— Това може да означава, че започвате да проглеждате — насърчи го Ричард, — че това, на което са ви учили, е било реверанс към смъртта, не към живота. Може би започвате да разбирате, че онова, което сте наричали „път на просветлението“, всъщност е било поставяне на кърпа около очите ви.
Ричард постави ръка на рамото на Оуен. Погледна малката статуйка, която стискаше в другата си ръка, след което обиколи с очи напрегнатите лица на другите мъже.
— Вие сте оцелелите, след като всички останали са се провалили. Само вие сте стигнали толкова далеч. Само вие започнахте да използвате умовете си, за да се опитате да намерите решение за себе си и близките си. Има още много да учите, но поне започнахте да правите опити да намерите правилното решение. Не бива да спирате; трябва да действате смело и когато ви повикам, да се отзовете — само така ще имате шанс да спасите живота си, да избавите близките си.
За първи път в очите им проблеснаха едва доловими пламъчета на гордост. Бяха получили признание не за повтаряните безсмислени заучени фрази, а за решенията, които бяха взели самостоятелно.
— Но защо да не могат да се върнат обратно през прохода, Ричард? — намръщено попита Дженсън, след като бе мислила известно време. — Щом искат да се махнат и да започнат нов живот, но сега ти им каза, че навън ги очакват Колоните на Сътворението, защо да не могат да се върнат — най-малкото, за да си осигурят провизии, да се подготвят по-добре за тежкото пътуване, така че да имат повече шансове за оцеляване?
— Вярно — обади се и Калан, — нали Джордж Сайфър мина през границата и се върна? Ейди също ни е казвала, че през границата има проход, като онзи, през който тези хора са прогонвали престъпниците, така че защо да не могат да се върнат?
Мъжете закимаха, любопитни да чуят защо никой не се е върнал.
— Отначало и аз си задавах същия въпрос. — Ричард погали с пръст гладката черна повърхност на статуята, която държеше в ръката си. — Според мен границите в Средната земя са имали проходи, понеже са били много дълги — невероятно огромни. Тази граница е направо нищо в сравнение с онези. Съмнявам се, че тук е бил нужен проход като тамошните. Тъй като тук е използван един доста късичък, бих казал, вариант на граница, подозирам, че Каджа-Ранг е съумял да създаде проход, който да пуска прогонените престъпници навън, но да не им позволява да се върнат обратно. В края на краищата нали ако един прогонен престъпник излезе навън и види, че няма къде да избяга, винаги ще иска да се върне. А Каджа-Ранг не е искал това да става.
— И как е било възможно това? — попита Дженсън.
Ричард отпусна лявата си ръка на дръжката на меча.
— Има змии, които могат да поглъщат плячка, далеч по-голяма от самите тях. Зъбите им са закривени назад, така че щом глътнат веднъж, жертвата да не може да излезе, да избяга. Предполагам, че проходът през тази граница е решен по някакъв подобен начин — бил е направен така, че да може да се минава само в едната посока.
— Мислиш ли, че подобно нещо е възможно? — попита Дженсън.
— Не е първият случай — отвърна Калан.
— Голямата бариера между Новия и Стария свят има защити — кимна Ричард, — които позволяват на определени хора, при дадени условия, едно минаване в двете посоки — но не повече от едно. — Посочи статуята с предупредителния маяк. — Магьосник със способностите на Каджа-Ранг със сигурност е знаел как да създаде проход през границата, който да не позволява връщане назад. В крайна сметка нали го е издигнал направо от отвъдния свят и той е съществувал цели три хиляди години.
— Значи излиза, че всеки, преминал през границата, е бил обречен на сигурна смърт? — попита Оуен.
— Опасявам се, че да — кимна за пореден път Ричард. — Явно Каджа-Ранг доста се е потрудил и е направил това, което е пожелал, при това доста устойчиво във времето — оцеляло е цели три хиляди години. Застраховал се е дори в случай че границата падне.
— Едно не разбирам — обади се един младок, — щом като този магьосник е бил толкова велик и магията му е била толкова мощна, че е успял да издигне стена на смъртта, която да ни държи изолирани от останалата част на света цели три хиляди години, как е възможно тя да престане да действа? През последните две години тя просто изчезна. Защо?
— Боя се, че причината съм аз — отвърна Калан.
Пристъпи напред към мъжете. Ричард не се опита да я спре. На този етап не му се щеше те да си помислят, че крие нещо от тях.
— Преди две години, в отчаян опит да спася живота на Ричард, без да искам, призовах сила от отвъдния свят, която според мен в момента бавно убива магията в нашия свят. Ричард прогони обратно тази зловеща магия, но така или иначе тя беше в нашия свят известно време, така че може да е оставила необратими последствия.