Мъжете се спогледаха тревожно. Тази жена току-що бе признала пред тях, че в резултат от нещо, сторено от нея, охраняващата ги граница вече не съществува. Че тя е причината върху им да се стовари ужасяваща вълна от насилие и жестокост. Че заради нея е сложен край на отколешния им начин на живот.
Четиридесет и трета глава
— ОЩЕ НЕ СТЕ НИ ПОКАЗАЛИ МАГИЯТА СИ — рече накрая един от мъжете.
Ръката на Ричард се плъзна от гърба на Калан, той пристъпи напред.
— Каджа-Ранг създал магически предмет, свързан с издигнатата от него граница. Посредством този предмет той е имал по-добър контрол върху нея. — Ричард вдигна статуйката и я показа на мъжете. — Това ми бе изпратено като предупреждение, че границата, опасваща родината ви, е паднала.
— Защо горната и част е толкова странно черна? — попита един от мъжете на първата редица.
— Това е знак, че времето ми изтича, че скоро ще умра.
Из групата се понесе тревожен шепот. Ричард вдигна ръка, за да помоли за вниманието им и да продължи.
— Вътре има пясък — всички ли го виждат?
Мъжете изпружиха вратове, за да видят това, което им бе посочено, но някои бяха доста назад, така че не успяха. Ричард вдигна фигурката така, че хем да е очевидна приликата с него, хем да се вижда падащият пясък вътре.
— Всъщност това не е точно пясък — магия е — рече след малко.
На лицето на Оуен се появи скептична гримаса.
— Но нали сам казахте, че не сме способни да виждаме магията?
— Всички вие сте родени без искрицата на дарбата, така че не виждате обикновената магия. Но все пак границата ви възпрепятстваше да излезете извън своята страна, нали така? Как си го обяснявате?
— Това е било стена на смъртта — провикна се един от възрастните мъже, като тонът му идеше да покаже, че според човека казаното се разбира от само себе си.
— Но как е възможно тя да въздейства на хора, неподвластни на магията? Всеки досег с границата би бил смъртоносен както за вас, така и за всяко друго живо същество. Защо? Защото границата е място в нашия свят, където паралелно съществува и отвъдният. Отвъдният свят е светът на мъртвите. Може да сте родени без дарбата, но сте смъртни хора; след като сте свързани с живота, значи сте свързани и със смъртта.
Ричард за пореден път вдигна статуйката в ръка.
— Тази магия също е свързана с отвъдния свят. Понеже всички сте смъртни, сте свързани с отвъдния свят, със силата на Пазителя, със смъртта. Ето защо виждате пясъка, който показва как изтича времето ми.
— Не виждам какво толкова магическо има в един пясък — избоботи един от мъжете. — Това, дето твърдите, че е забъркан с магия и изобразява живота ви, който си отива, не доказва нищо.
Ричард сложи статуята да легне. Пясъкът продължи да пада, само че хоризонтално.
Сред мъжете се надигнаха удивени възгласи, всички се бяха втренчили в движещия се настрани пясък.
Струпаха се напред като любопитни деца, нетърпеливи да видят по-добре статуята, която Ричард държеше легнала в ръката си — да видят магията. Някои протегнаха ръце и внимателно докоснаха мастилено черната повърхност. Други си проправиха път напред, за да видят по-добре течащия странично пясък, който се събираше в долната част, при краката, където фигурката бе все още прозрачна.
Всички бяха съгласни, че това е истинско чудо, макар да не бяха много наясно с обяснението за магията от отвъдния свят.
— Но това го виждаме всички — обади се друг от присъстващите. — То не доказва, че сме по-различни от вас или който и да било друг, както твърдите. Доказва само, че сме способни да видим тази магия, също както и вие. Може пък да се окаже, че не сме чак дотолкова лишени от дарбата, както смятате.
Ричард се замисли над думите му, сякаш искаше да намери по-адекватен начин да им обясни същинските измерения на магията. Макар да бе роден с дарбата, все още не умееше да я контролира напълно, освен когато ставаше въпрос за овладяване на гнева и насочването му в определена посока. Не можеше просто ей така да направи някой магически трик, каквито използваше Зед например, а освен това дори да успееше да измисли нещо в тази посока, тези хора нямаше да могат да го видят.
С крайчеца на окото си Ричард видя Кара, която стоеше встрани със скръстени ръце. Изведнъж му хрумна нещо.
— Връзката между Господаря Рал и народа му е магическа — подхвана Ричард. — Същата тази магия подхранва и други неща, не е само защита срещу пътешественика по сънищата.