Калан бе плътно зад него, стиснала в ръка шалче, което Дженсън извади от раницата си.
— Да не си се побъркал? — изсъска разгорещено тя, докато увиваше ръката му с шала.
— Благодаря — имаше предвид грижата за ръката му, на въпроса предпочете да не отговаря.
Не можеше да овладее треперещите си пръсти. Кара бе отстъпила крачка назад. Беше сигурен, че не му е строшила костите, макар да се усещаше напълно раздробен. Усети парещи сълзи по бузите си.
Когато Калан приключи с превръзката, Кара го подхвана под мишницата и му помогна да се изправи.
— Майката Изповедник е права — изръмжа тя. — Напълно си се побъркал.
Ричард не сметна за нужно да и обяснява какво налагаше да предприеме тези крайни мерки, предпочете да насочи вниманието си към мъжете. Протегна ръка. Върху шала бавно избиваше аленочервено петно.
— Ето това е могъща магия. Самата магия може и да е невидима за вашите очи, ала резултатите видяхте. Стига Кара да го пожелае, тази магия е способна да убива. — Мъжете я стрелнаха с тревожни погледи, в които се четеше ново чувство — уважение. — За вас обаче е напълно безопасно, понеже вие не сте способни да усещате магията. Единствено хората, родени с искрицата на дарбата, могат да усещат докосването на Агиел.
Общото настроение се бе променило. При вида на кръвта всички бяха станали по-сериозни. Ричард закрачи бавно напред-назад.
— Всичко, което ви разказах, е самата истина. Не премълчах нищо важно, нищо, което ви касае по някакъв начин, и не смятам да го правя и за в бъдеще. Вече знаете кой съм, знаете кои сте вие, знаете как сме стигнали дотук. Ако ви интересува още нещо, готов съм да ви отговоря искрено.
Ричард замлъкна, а мъжете се спогледаха, сякаш искаха да разберат дали някой от тях ще се осмели да зададе въпрос. Никой не го направи.
— Настъпи моментът — продължи Ричард — да вземете решение за бъдещето си — вашето и на вашите близки. Днес ще съградите основите на вашето утре. — Махна към Оуен. — Вашият сънародник Оуен ми разказа за любимата си, Мерилий, която била отведена от Императорския орден. Знам, че всеки от вас е претърпял тежки загуби, причинени от онези зверове. Още не ви познавам по имена, не знам как се казват близките, които сте загубили, но ви моля да ми повярвате — знам какво е да изпитваш подобна болка. Но макар да разбирам как сте стигнали до момента, в който сте решили, че нямате друг избор, освен да ме отровите, трябва да ви уверя, че не оправдавам поведението ви. — Мнозина не издържаха на погледа му и сведоха глави. — Възнамерявам да ви дам възможност да поправите нещата и да вземете в свои ръце бъдещето си и това на близките ви.
Остави им малко време да осмислят думите му.
— Всички вие сте преминали през много изпитания, за да стигнете дотук, да издържите толкова време в ненормалната ситуация, в която сте живели. Настъпи моментът да вземете решение.
Ричард постави ръката си на дръжката на меча.
— Настоявам да ми кажете къде сте скрили противоотровата, която ще ме спаси.
Мъжете започнаха да се споглеждат смутено, сякаш всеки се напрягаше да долови настроението на другаря си, за да решат всички заедно как да постъпят.
Оуен също се оглеждаше с надеждата, че някой от мъжете около него ще му подскаже отговора, но тъй като те не бяха по-уверени от него, той облиза устни и се осмели да зададе въпрос.
— Ако обещаем да ви кажем къде е скрита противоотровата, ще се съгласите ли да ни дадете дума, че ще ни помогнете?
Ричард отново заснова напред-назад. Мъжете нервно очакваха отговора му, погледите им не се откъсваха от пръстите му, от които капеше кръв, оставяща алени дири по камъка.
— Не — отвърна Ричард. — Няма да ви позволя да свързвате по този начин две напълно независими неща. Не беше редно да ме тровите. Сега ви давам възможност да поправите грешката си. Всеки компромис в това отношение само би задълбочил заблудата, че можете да поправите стореното. Единственото правилно решение е да ми кажете къде сте скрили противоотровата — при това трябва да го направите, без да поставяте допълнителни условия. Днес трябва да решите как ще живеете за в бъдеще. Докато не обявите решението си, няма да ви кажа нищо повече.
Част от мъжете бяха на ръба на паниката, други едва сдържаха сълзите си. Оуен събра всички около себе си, далеч от Ричард, за да обсъдят нещата насаме.
— Няма да стане — прекъсна ги Ричард и се закова на място. Мъжете замлъкнаха и вдигнаха очи към него. — Не искам да вземете решение, повлияно от чуждото мнение. Искам всеки от вас да даде своето собствено решение.