Онези зяпнаха. Няколко надигнаха глас да им обясни какво има предвид.
— Интересува ме личното мнение на всеки един от вас — да ме освободите от отровата или да я използвате като заплаха за живота ми, за да спечелите помощта ми. Искам да знам какво решавате.
— Но трябва да постигнем консенсус — обади се един.
— И за какво ви е? — попита Ричард.
— За да вземем най-правилното решение — обясни онзи. — Никое важно решение, касаещо действията в една или друга ключова ситуация, не може да бъде взето без консенсус.
— Опитвате се да припишете нравствен облик на стадния принцип — възмути се Ричард.
— Но консенсусът води до правилното нравствено решение — намеси се друг. — Той е есенцията на вота на много хора.
— Ясно — отрони Ричард. — Значи искате да кажете, че ако всички вие решите да изнасилите сестра ми, това ще бъде морален акт, понеже решението ви е взето с консенсус и ако аз ви се опълча, аз ще съм кривият, понеже съм сам и никой не ме подкрепя в решението ми. Значи така разбирате нещата?
Онези се отдръпнаха назад, очевидно потресени от думите му. Един издигна глас.
— Не е точно така… всъщност…
— Доброто и злото не могат да се постигат с консенсус — прекъсна го Ричард. — Опитвате се да издигнете в култ управлението на тълпата. Разумният морален избор се основава на житейските стойности, не на консенсуса. Консенсусът не може да накара слънцето да изгрее посред нощ, нито пък превръща злото в добро или обратното. Ако нещо е зло, няма никакво значение дали в негова защита ще се произнесат хиляда души. Правилната позиция е да се противостои на злото. Ако нещо е справедливо, никой не би следвало да те отклонява от постигането му.
Не искам да слушам повече дрънканици за някакъв си консенсус. Вие не сте ято гъски — вие сте човешки същества. Интересува ме мнението на всеки един от вас. — Той посочи земята пред себе си. — Всеки от вас ще вземе по две камъчета.
Ричард изчака обърканите мъже колебливо да се наведат и да изпълнят желанието му.
— И така, всеки от вас ще сложи в юмрука си единия или двата камъка — продължи Ричард. — После ще дойдете при мен, при човека, когото отровихте, и ще отворите длан, за да видя решението ви, без останалите да разберат какво е то.
Един камък ще означава, че няма да ми кажете къде е противоотровата, освен, ако преди това не ви се закълна, че ще освободя народа ви. Две камъчета в шепата ще означава, че сте съгласни да ми кажете местонахождението и без предварителни условия.
— А какво ще стане, ако се съгласим да ви кажем? — попита един от мъжете. — Ще ни дарите ли свободата?
— След като чуя отговора на всеки един от вас — сви рамене Ричард, — ще получите и моя отговор. Ако ми разкриете къде е противоотровата, може и да ви помогна. Или пък, веднъж излекуван, може да ви изоставя и да се заема с решаването на собствените си неотложни проблеми. Ще разберете отговора ми веднага след като чуя вашия. А сега се обърнете с гръб към другарите си и поставете в шепата си едно камъче, ако не желаете да ми кажете къде е скрита противоотровата, или две камъчета, ако сте съгласни. Когато сте готови, застанете пред мен един по един и ми покажете личното си решение.
Мъжете се разпръснаха, споглеждайки се скришом един друг, но както им бе заповядано, не си позволиха да обсъждат гласно въпроса. Накрая всеки се постара да се уедини за миг, за да може незабелязано да пусне един или два камъка в шепата си.
Докато мъжете приключат с този въпрос, Кара и Калан застанаха от двете страни на Ричард. Явно те двете също си бяха направили своите изводи.
— Да не си се побъркал? — стисна го за ръката Кара.
— И двете вече ме питахте това.
— Нужно ли е да ти напомням, Господарю Рал, че веднъж вече прибягна към подобно гласуване и само си докара неприятности? Сам каза, че никога повече няма да повториш тази грешка.
— Кара е права — подкрепи я Калан тихо, за да не я чуят мъжете.
— Този път е различно.
— Какво му е различното — възмути се Кара. — Пак ще си докараш неприятности.
— Казвам ви, че е различно — настоя той. — Изрично им показах кое е правилното решение и им обясних защо. Сега остава само да решат дали ще постъпят както е редно или не.
— Оставяш бъдещето си в ръцете на непознати — обади се Калан. — Те ще решат съдбата ти.
Ричард въздъхна дълбоко, без да откъсва поглед от зелените очи на Калан, след малко се втренчи и в ледените сини очи на Морещицата.
— Налага се да го направя. А сега нека видим какво е решението им.
Кара изфуча и застана край статуята на Каджа-Ранг. Калан го стисна за ръката в знак на безмълвната си подкрепа, за да му покаже, че приема решението му, макар и да не го разбира напълно. Той успя само да и се усмихне набързо, след което тя се обърна и отиде при Кара, Дженсън и Том.