Ричард само кимна. Не смееше да погледне Калан. Сега, когато Бандакар беше окупиран от войските на Императорския орден, взимането на противоотровата дори от едно място звучеше достатъчно трудно, а набавянето и от цели три скривалища му се струваше направо невъзможно.
— Е, след като така или иначе разполагаме с малко време, ми хрумна нещо — каза накрая Ричард. — Защо не ми забъркате още противоотрова. Тогава няма да има нужда да обикаляме страната ви и да рискуваме, а ще се съсредоточим само върху избавянето и от Императорския орден.
— Не можем да го направим — сви рамене Оуен.
— Че защо? — надвеси се над него Ричард. — Нали веднъж сте направили противоотровата, която сте скрили. Защо да не направите още дози?
Оуен посочи кесията, която бе извадил от раницата си — онази, в която бяха сложени пръстите на трите момичета.
— Човекът, който направи отровата и противоотровата за нея, беше бащата на тези момичета. Единствен той е способен да забърква такива сложни отвари от билки. Никой от нас няма никаква представа от тези неща — дори не знаем какви съставки е използвал.
Може би в другите градове има и билкари, способни да направят противоотрова, но не ги познаваме, а може и изобщо да не са между живите. Сега, когато Императорският орден върлува из градовете, не може да се разчита да намерим когото и да било. А дори и да можехме, няма как да му обясним какво точно е сложено в отровата, за да знае как да забърка противоотрова. Единственият начин е да намерим трите шишенца с готовата течност.
Главата на Ричард пулсираше с такава сила, че не беше сигурен колко още може да издържи. При положение, че не можеше да си достави други дози освен наличните три, а тях трябваше да изпие до капка, не му оставаше друго, освен да ги намери, преди нещо да им се е случило. Може някой да ги намери и изхвърли. Или да ги премести. Да счупи шишенцата и противоотровата да се разлее по земята. Усещаше как с всеки следващ дъх болката се вкопчва все по-яростно в гърдите му. Паниката протягаше уродливите си пръсти към кранчетата на съзнанието му.
Калан го погали по рамото и той притисна ръката и с благодарност за проявеното разбиране и съчувствие.
— Ще ти помогнем да си набавиш противоотровата, Господарю Рал — увери го един от мъжете.
— Да, готови сме да направим, каквото е нужно.
Обадиха се и други, готови да помогнат с намирането на противоотровата, която щеше да спаси Ричард и да го избави от болката.
— Всеки от нас е бил поне на две от тези места — надвика останалите Оуен. — Някои дори сме били и в трите града. Аз скрих противоотровата, но казах къде е на другарите си, така че всички да имат информацията. Знаем как да стигнем до шишенцата. Ще кажем и на вас.
— Така, да направим план за действие — Ричард се наведе над надрасканата върху камъка карта. — Къде е Николас?
Оуен посочи средния камък.
— Тук, в Глогинград.
Ричард го изгледа.
— О, не. Скрил си противоотровата в сградата, където е отседнал Николас!
— Преди време идеята ми се стори чудесна — сви рамене Оуен. — Сега ми се ще да бях обмислил нещата по-добре.
Застанала зад Ричард, Кара възмутено завъртя очи.
— Изненадана съм, че не си я дал лично на Николас и не си го помолил да ти я пази.
Явно нетърпелив да смени темата, Оуен показа към камъка, представляващ Северин.
— В този град е скривалището на Мъдреца. Може би говорителите ще се съгласят да ни помогнат. Ако Мъдреца ни даде благословията си, хората с готовност ще ни помогнат в борбата за изгонване на Императорския орден от земите ни.
След всичко научено за хората, живеещи отвъд границата в Бандакар, Ричард не разчиташе на съществена помощ от тяхна страна; те искаха да се освободят от мародерите, но сами си бяха отрязали единствения път за спасение. Шепата хора с Оуен поне бяха показали известна решителност. Но щеше да им струва доста усилия, докато повлияят на мисленето на сънародниците си. При всички положения Ричард не разчиташе на кой знае каква помощ от градовете.
— За да постигнете непосредствената си и справедлива цел — а именно освобождаването на земята ви от Императорския орден или поне прогонването им от домовете ви, — ще ви е нужна помощ. Ние — имам предвид Калан, Кара, Дженсън, Том и аз — няма да се справим сами. Ако искате да успеем, трябва и вие да помогнете.
— Какво трябва да направим? — попита Оуен. — Вече обещахме да ви заведем до местата, където е скрита противоотровата. Какво още можем да сторим?
— Ще трябва да ни помогнете в изтребването на войниците от Императорския орден.