Мъжете запротестираха разпалено в един глас. Всички започнаха да клатят глави и да ръкомахат, сякаш искаха да прогонят самата мисъл за подобно нещо. Макар Ричард да не разбираше всичко, което казваха, схващаше напълно настроението им. Дочутите откъслечни думи бяха категорични — мъжете не се чувстваха способни да убиват.
— Всички вие знаете прекрасно на какво са способни онези зверове — надвика глъчката Ричард и властният му тон мигом въдвори тишина. — Самите вие сте избягали в планината, за да не паднете под ножа им. Наясно сте какво преживява народът ви. Знаете на какво са подложени близките ви, попаднали в плен.
— Но ние не сме способни да нараним друг човек — проплака Оуен. — Просто не можем.
— Това е в разрез с всичките ни разбирания — подкрепи го друг.
— Но сте прогонвали престъпници през границата — припомни им Ричард. — Как сте постъпвали, в случай че някой от тях откаже да се подчини?
— Налагало се е — отвърна един от по-възрастните — да усмиряваме такъв престъпник, за да не нарани някого. Връзваме го и го повеждаме към границата. Убеждаваме го, че трябва да напусне земята ни. Ако продължава да упорства, го извеждаме до едно страховито стръмно място, където го слагаме да легне с крака към урвата, след което го бутаме, за да се изсули надолу и да премине границата. Изтърколи ли се веднъж надолу, връщане няма.
Ричард не можеше да повярва какво са правили тези хора, за да не наранят и най-недостойните сред тях. Интересно колко ли са страдали и умирали в ръцете на престъпни типове, преди народът на Бандакар да се почувства достатъчно мотивиран, за да предприеме съответните крайни мерки.
— Разбираме почти всичко от онова, което ни разказа — рече Оуен, — но не сме способни да убиваме. Това е грях. Възпитани сме да не нараняваме ближния си.
Ричард грабна кесията с отрязаните пръсти и я размаха пред лицата им.
— Единствената мисъл на вашите близки сега е как да се избавят от този кошмар. Можете ли да си представите ужаса, който изпитват във всеки един миг? Знам от опит какво е да си подложен на изтезания, да се чувстваш безпомощен и самотен, да си мислиш, че никога няма да избягаш. В такива случаи единственото ти желание е всичко това да свърши. Готов си на всичко, само и само да сложиш край.
— Ето затова имаме нужда от вашата помощ — прекъсна го един старец. — Вие трябва да го направите. Трябва да ни отървете от Императорския орден.
— Казах ви, че сам няма да се справя — Ричард размаха окървавената си ръка. — Няма никакъв смисъл да се предадете на онези зверове, способни да ви подложат на всичко това. Така само жертвите ще станат повече. Войниците от Ордена са злодеи; вие трябва да отвърнете на удара им.
— Но ако вие се изправите пред тях и им говорите така, както говорихте с нас, може би ще ги вкарате в правия път. И те ще се променят.
— Напротив, няма. За тях животът няма стойност. Те са избрали начина си на живот — изтезания, изнасилвания, убийства. Единственият ни шанс за оцеляване, единствената ни надежда да имаме бъдеще е да ги унищожим.
— Ние не сме способни да нараним друг човек — чу се още нечий глас.
— Грешно е да нараниш другиго — подкрепи го Оуен.
— Неморално е да нараняваш, камо ли да убиваш хора — додаде трети, изразявайки гласно всеобщия ропот на другарите си. — Хората, поели по грешен път, очевидно страдат и се нуждаят от съчувствието ни, не от нашата омраза. Омразата води до още омраза. Насилието завърта кръга на насилие, което не решава нищо.
Ричард почувства как всичко, постигнато досега в отношенията му с тези хора, се изплъзва. Тъкмо се канеше да прокара пръсти през косата си, когато забеляза, че цялата му ръка е в кръв. Отпусна я надолу и смени тактиката.
— Вие ме отровихте, за да ме принудите да убия тези хора. По този начин доказахте, че приемате, че понякога е оправдано да убиеш, за да спасиш живота на невинни хора — нали затова ви бях нужен аз. Не можете да твърдите, че е грешно да нараняваш някого, а в същото време да искате от мен да направя същото заради вас. Това не омаловажава убийството като такова.
— Ние се нуждаем от свободата си — рече един от мъжете. — Надявахме се, че от позицията си на водач ще успеете да убедите онези хора да ни оставят на мира. От страх пред вас.
— Нали именно затова се нуждая от помощта ви. Току-що го казахте — от страх пред мен. Трябва да ми помогнете, за да изглеждат заплахата, страхът истински. Ако не повярват, че ги грози сериозна заплаха, какво ще ги накара да си тръгнат от земята ви?
— Надявахме се да ни отървете от Ордена, без да прибягвате до насилие и убийства — обади се един от мъжете, скръстил ръце на гърдите си. — Но само от вас зависи дали ще прибегнете към тези методи. Ние не сме способни да убиваме. От поколения насам нашите деди са ни учили, че е грешно да убиваш. Това е ваша работа.