— Може би и Каджа-Ранг е предполагал нещо подобно — подметна Ричард. — Но не и аз.
— Сигурен ли си? — попита Дженсън.
— Аха.
Преди Калан да успее да го помоли за обяснение, той се беше обърнал към мъжете.
— Тук, в камъка, Каджа-Ранг е оставил издълбано предупреждението си към света. Той е искал да предупреди света за хората, които не виждат злото. Вашите предци са били прокудени от Новия свят, понеже са били лишени и от най-малката искрица на дарбата. Но този човек, този могъщ магьосник Каджа-Ранг, се е страхувал от тях поради друга причина: притеснявали са го техните убеждения. Било го е страх, понеже те са отказвали да виждат злото. Ето кое е направило дедите ви толкова опасни за Стария свят.
— Но как е възможно това? — попита един от мъжете.
— Прокудени сам-самички на някакво странно място като Стария свят, вашите предци вероятно са се почувствали доста самотни и са се вкопчили яростно един в друг. Толкова са се страхували да не бъдат отхвърлени отново, да не ги сполети същата съдба, че не са искали да се отнасят зле с който и да било от своите. Така постепенно са започнали да вярват, че независимо от всичко, е важно да се държат един за друг, да не осъждат никого. Така те отхвърлили самата идея за съществуването на злото, тъй като ги е било страх, че рано или късно ще се наложи да обявят някого за зъл човек. А това от своя страна би ги принудило да отстранят провинилия се човек от страната си.
Откъснати от действителността, те намерили пристан в разумното обяснение, че нищо не е истина и следователно никому не е дадено да познава природата на действителността. Така нямало да им се наложи да изобличат един или друг човек като зли. По-добре да се отрича съществуването на злото, вместо да се налага да бъде отстранен онзи, който върши зли дела. По-добре да си затворят очите пред проблема, да се направят, че не съществува, и да се надяват, че нещата ще се оправят от само себе си.
Да признаят съществуването на злото би означавало да им се наложи да прогонят престъпника, а понеже самите те били прокудени, явно са решили, че причината да се отнесат така с тях е именно тази — защото те самите са били проводници на злото. Тяхното решение било просто да зачеркнат тотално самата идея за съществуването на злото. Около това ядро била съградена цяла сложна система от вярвания.
Каджа-Ранг вероятно е предположил, че понеже тези хора са били родени без искрицата на дарбата и не са усещали магията, са били слепи и за злото. Но това, от което се е боял, е било да не се, заразят от убежденията им и другите хора по земята. Мисленето изисква усилия; тези хора са предлагали вярвания, които не е било нужно да бъдат осмисляни, а само повтаряни като нищо незначещи, гръмки фрази. Всъщност това е проява на грубо незачитане на човешкия ум — илюзия за мъдрост, отнасяща се с презрение към всеки смислен опит за разбиране на околния свят. Подобни опростенчески жестове, като безусловно отхвърляне на всяко насилие, са особено изкусителни за недоразвитото съзнание на младите хора, повечето, от които с готовност биха прегърнали подобни хаотични глупотевини като белег за просветление.
И когато тези хора започнали фанатично да разпространяват пустословните си догми наляво и надясно, Каджа-Ранг явно се е притеснил.
С все по-масовото разпространение на тези идеи — които между другото се оказали доста въздействащи върху някои хора, като например вас — Каджа-Ранг и хората му започнали да се притесняват, че ако те плъзнат свободно из света, ще настъпи анархия. Ето например какво стана с вас — вие се оказахте беззащитни срещу злото, носено от Императорския орден, което сега се излива върху вашите глави.
Каджа-Ранг оценил истинската същност на тези убеждения: те славели смъртта, не живота. Упадъкът на истинското просветление и израждането му в една илюзия, пораждаща единствено и само хаос, заплашвал да се разпростре из целия Стар свят, да го обгърне в мрак. — Ричард посочи думите, издълбани в камъка. — Има още един надпис, който подсказва до какво решение се е стигнало в крайна сметка.
Каджа-Ранг събрал всички, които вярвали в тези идеи — не само родените без дарбата, прогонени от Новия свят, но и спечелените впоследствие, които се поддали на измамната философия, — и ги прокудил до един.
Първото прогонване на родените без дарбата от Новия свят в Стария не било справедливо. Второто обаче, при което въпросните хора били прогонени от Стария свят в тази земя отвъд планините, било напълно заслужено.