Калан знаеше, че Ричард е доста търпелив, но и безкомпромисен. Бе проявил достатъчно търпение с тези хора; чувството му за толерантност обаче явно имаше граници. Тя беше готова да се обзаложи, че мечът му ще изсвисти във въздуха всеки момент.
Той тръгна между мъжете, които един по един заотстъпваха пред свирепия му поглед.
— Вие считате себе си за просветлени, мислите, че сте над насилието. Но не сте просветлени; вие сте роби, които очакват господаря си, жертви, готови за своя убиец. И най-сетне той дойде при вас.
Ричард застана пред мъжа, който се бе обадил накрая.
— Отвори си шепата.
Онзи стрелна с поглед другарите си отляво и отдясно. Накрая протегна ръка с дланта нагоре.
Ричард бръкна в кесията, извади едно детско пръстче — окървавено и съсухрено — и го постави в шепата на мъжа.
Онзи явно не се чувстваше комфортно, но след като мярна унищожителния поглед в очите на Ричард, не каза нищо и не направи опит да се освободи от кървавия трофей.
Ричард продължи разходката си между мъжете, като от време на време се спираше пред някой и го караше да си отвори шепата. Калан забеляза, че избраните мъже до един се бяха противопоставили на нещата, които Ричард бе предложил да бъдат направени, за да им се помогне. Той пусна по едно пръстче във всяка отворена шепа, докато кесията се изпразни.
— Това, което държите в ръцете си, са плодовете на злото — каза Ричард. — И всички вие го знаете. Всички вие сте били наясно, че злото върлува из вашата земя. И сте пожелали да сторите нещо, за да промените нещата. Искало ви се е да се отървете от злото. Искало ви се е да живеете. Не само вие, но и вашите близки.
И сте се надявали това да стане, без да ви се налага да се изправяте лице в лице с истината. Опитах се да ви обясня как стоят нещата, за да разберете истинската същност на битката, която ни предстои. Ричард намести ремъка на меча на рамото си.
— Приключих с приказките.
Искахте да ме докарате насила в своята родина. Постигнахте целта си. Сега е време да решите дали ще поемете по пътя, който ще ви изведе до правилното решение.
Ричард застана пред тях с изправен гръб, вдигната високо брадичка, ножницата му блестеше на призрачната светлина, черната му туника, обточена със златна ивица, изпъкваше внушително на фона на мъгливите планини отзад. Той бе самото въплъщение на Господаря Рал. Калан никога не го бе виждала в по-внушителен вид.
От първата им среща, когато се наложи да напуснат Еленовата гора с гръм и трясък, Ричард беше преобърнал света с главата надолу. Още от самото начало той се бе оказал в сърцето на битката, за да управлява днес цяла империя — макар тази застрашена империя да бе до голяма степен непозната нему, както бе и дарбата му.
Целта му обаче беше съвсем ясна.
Заедно, Калан и Ричард бяха във вихъра на бурята, заплашваща да погълне целия свят. Сега тази вихрушка бе завъртяла и откъснатата отвъд планините родина на тези мъже.
За мнозина Ричард бе единствената надежда за спасение. Той обаче не се уморяваше да повтаря, че грешат. За много други Ричард беше най-омразният човек на света. И той се стараеше да оправдае чувствата им, като учеше хората, че животът им си е само техен и на никого другиго. Заради тази му позиция — повече отколкото заради всеки друг нанесен им удар — Императорският орден искаше главата му.
— Ето как ще стане всичко — отсече накрая той с тих, но достатъчно властен глас. — Вие ще предадете земята си на Д’Харанската империя и ще ни се вречете във вярност, в противен случай сте обречени да станете поданици на Императорския орден. Избирайте между двете. Трета възможност нямате. Независимо дали ви харесва или не, трябва да изберете. Откажете ли да направите своя избор, събитията сами ще решат вместо вас и най-вероятно ще свършите в лапите на Императорския орден. Не се заблуждавайте — това са ръцете на злото.
Бъдете ли похитени от Ордена, ако не изгубите живота си, ви очаква робство и животът ви ще се превърне в ад. Мисля, че прекрасно знаете какво означава това. За тях животът ви няма никаква стойност, освен като роби, които ще трябва да изпълняват заповедите им и да разпространяват злото по света.
Преминете ли на страната на Д’Харанската империя, вие ще разполагате свободно с живота си. В такъв случай аз като ваш господар ще очаквам всеки да се вземе в ръце и да живее живота си като личност, а не като някаква отрепка, заровена в ямата на собствената си низост.
Границата, съхраняваща вашето скривалище, Бандакарската империя, вече я няма. Нито знам как бих могъл да я възстановя, нито пък ми се иска да го направя, дори да знаех. Империята Бандакар вече не съществува.