— Вие не носите оръжия. Докато очаквахме пристигането ви, ви направихме. — Той направи знак на Том да се приближи. — Войниците от Ордена няма да разберат, че това са оръжия — поне в началото. Ако ви попитат, ще отговорите, че използвате тези пръчки, за да правите дупки в земята, в които да садите семена.
С лявата ръка Ричард стисна Том за ризата, в областта на рамото, за да покаже на мъжете как се използва оръжието; първо го насочи към корема на Том, точно под ребрата, сякаш се кани да го прободе. Някои от мъжете направиха отвратени физиономии.
— С това острие с лекота можете да пронижете врага в коремната област, точно под ребрата — обясни им Ричард. — Щом го вкарате в тялото, натиснете леко встрани, за да го счупите в тънката част. Така онзи няма да може да го извади. С острие в корема си, дори да успее да се задържи на крака, няма да има сили да ви погне или да се опита да се бие с вас. И ще имате по-големи шансове за отстъпление.
Един от мъжете вдигна ръка.
— Но такава тояга най-вероятно ще е влажна и няма да се счупи лесно. По-скоро би се огънала, но трудно ще се скърши на две.
Ричард хвърли оръжието към него и изчака онзи да го поеме.
— Погледни в средата, където тоягата е издялкана. Личи си, че дървото е обгорено на огън — именно за да не е жилаво. Обърни внимание и на заострения връх. Забележи, че е разцепен на четири, като всяко от остриетата е леко загънато навън, като пъпка на цвете, така че щом острието попадне в тялото на човека, тоягата ще се разпъне и ще покоси по-голяма площ. Така с едно набождане все едно сте го пронизали четири пъти.
А когато пречупите тоягата в тясната и част, врагът няма да може да ви отвърне, понеже при всяко движение дъбовите трески ще проникват все по-надълбоко в червата му и той ще изпитва неимоверна болка. И ако остриетата не засегнат жизненоважен орган, вследствие на което той да почине веднага, го чака бавна агония — поне един ден. И докато издъхва бавно, ще надава ужасяващи писъци от болка и ужас. Искам да дам един урок на злодеите като тях — да им покажа, че болката и смъртта, която стоварват върху другите, може да се обърне срещу тях самите. Страхът, който ще изпитат, ще ги подтикне към панически бяг. Ще изгубят съня си, ще се почувстват смазани, а когато се доберем до тях, ще бъдат лесни жертви.
Ричард, изчака думите му да окажат своето въздействие и смени темата.
— Това е малък арбалет. — Вдигна го високо, за да го видят всички, след което се зае да обяснява коя част какво представлява. — Ето тетивата, която е обтегната и застопорена. В този жлеб се зарежда стрела, спусъкът освобождава тетивата и стрелата изхвърча. В това няма нищо забавно и знам, че никой от вас не умее да си служи с такива оръжия, но не се изискват кой знае какви умения, за да се стреля отблизо.
Приготвил съм части за цял куп арбалети. С това, което поръчах да ми донесете, можем да ги довършим. Ще са доста допотопни и както споменах, няма да стават за далечна стрелба, но поне са компактни и лесно се крият под наметало. Колкото и едри и силни да са враговете ни, дори най-дребният от вас може да ги убие. Дори ризница не би спасила войник на Ордена, ако стреляме отблизо. Гарантирам ви, че тези оръжия могат да са смъртоносни.
Ричард им показа и дървените колове, наковани с пирони. Тези оръжия също можеха лесно да бъдат скрити. Показа на мъжете най-обикновен канап, от двете страни, на който беше вързана по една дървена дръжка. Това бе смъртоносно оръжие за душене, когато обстоятелствата налагаха безшумно и незабелязано промъкване.
— От всеки повален враг ще се снабдяваме с нови и нови оръжия — ножове, секири, боздугани, мечове.
— Но, Господарю Рал — погледна го притеснено Оуен, — дори да се съгласим да се присъединим към вас, ние не сме бойци. Онези мъже от Ордена са опитни и жестоки войници. Срещу тях ние нямаме никакъв шанс.
Другарите му го подкрепиха с тревожни възгласи. Ричард поклати глава и вдигна ръка във въздуха, за да ги укроти.
— Погледнете пак пръстите в шепите си. Задайте си въпроса какъв шанс са имали малките ви момиченца срещу тези изверги. Задайте си въпроса какво са можели да сторят вашите майки, съпруги, сестри и дъщери. Вие сте единствената надежда на своите близки. Вие сте единствената надежда за собственото си спасение. Най-вероятно наистина нямате шанс за победа срещу тези мъже. Но аз нямам намерение да ви вкарвам в стандартна битка, както вероятно си мислите. Това би било добра възможност да изгубите живота си. — Ричард посочи един от по-младите. — Какво искаме всички? Защо дойдохте тук при мен?