Младежът го изгледа смутено.
— За да се отървем от Императорския орден.
— Именно — съгласи се Ричард. — Точно така. Искате да се отървете от убийците. Последното, което си представяте, че ще направите, е да влезете в бой с тях.
Мъжът посочи оръжията, които им бе показал Ричард.
— Но тези неща…
— Вашите врагове са убийци. Нашата задача е да ги унищожим. Ще се стремим да избягваме битките. С всяка битка рискуваме да загубим живота си или да бъдем ранени. Не казвам, че няма да се бием, ако се наложи, но това няма да ни бъде цел. Сигурно ще се случва да се сблъскаме с по-малки вражески групи. Тогава ще търсим начин да ги изненадаме и така да избегнем разгарянето на по-мащабна битка. Не забравяйте, че тези мъже не очакват да им окажете съпротива по никакъв начин. Надеждата ни е да ги посечем още преди да са имали възможност да извадят оръжията си.
Но ако съумеем да избегнем прекия контакт — още по-добре. Целта ни е да ги унищожим. Да ги изтребим до крак, ако е възможно. Да ги избием в съня им или докато гледат в другата посока, или докато се хранят, или докато разговарят, или докато пият, дори докато се разхождат.
Тези мъже са злодеи. Трябва да ги унищожим, не да се бием с тях.
— Но ако започнем да ги избиваме, Господарю Рал — разпери ръце Оуен, — те ще си отмъстят върху хората, които държат в плен.
Ричард ги прониза с поглед и остана така, докато бе сигурен, че всички го слушат с цялото си внимание.
— Току-що приехте факта, че тези хора са злодеи. Прави сте — вероятно ще започнат да избиват пленниците, за да се опитат да ви принудят да се предадете. Но те и сега ги убиват. С течение на времето, за да задоволят кървавите си желания, ще започнат да унищожават все повече и повече пленници. Колкото по-бързо започнем да ги изтребваме, толкова по-бързо ще свърши всичко и няма да има повече убийства. Вероятно действията ни ще провокират вземането на жертви, но това е единственият начин да освободим всички останали. Ако стоим със скръстени ръце, обричаме всички онези невинни хора на милостта на злото, а злото не познава милостта. Както вече ви казах, със злото не може да се преговаря. То трябва да се унищожава.
— Но някои от нашите преминаха на страната на Ордена, Господарю Рал — обади се един мъж, след като се прокашля, — повярваха на думите им. Те няма да искат да навредят на приятелите си от Ордена.
Ричард въздъхна тежко. Извърна глава за миг, загледан в мрачния следобед, след което застана лице в лице с мъжете.
— Налагало ми се е лично да убивам хора, които съм познавал през целия си живот, защото бяха преминали на страната на Императорския орден, както е станало и с вашите познати. Тези мои приятели повярваха на лъжливите обещания и понеже аз въстанах срещу тиранията на Ордена, се опитаха да убият мен. Ужасно е да си принуден да убиеш някого в такава ситуация. Но вероятно още по-неприятно е обратното.
— Обратното ли? — попита един.
— Ами да — да им позволиш да убият теб. Това е обратното — да изгубиш своя живот и каузата, за която си се борил — живота на своите близки. — Тонът му стана мрачен. — Ако някои от вашите сънародници са минали на страната на Ордена или по някакъв начин ги защитават, значи рано или късно ще се наложи да се изправите срещу тях. Ще трябва да избирате — вашия живот или техния. Може да се окаже, че е застрашен животът и на всички нас, останалите. Щом има хора, минали на страната на злото, не бива да им позволяваме да ни пречат да го унищожаваме.
Това е нещо, което трябва да отчетете, когато вземате решение дали да се присъедините към нас или не. Поемете ли по пътя на борбата, трябва да приемете, че ще ви се наложи да избивате хора, които познавате. Имайте го предвид, когато обмисляте крайното си решение.
Думите му явно бяха престанали да шокират мъжете. Сега всички го слушаха със сериозни, някак тържествени физиономии.
Калан мярна прелитащи птички, които си търсеха място за пренощуване. Небето, ледената мъгла тъмнееха. Тя огледа небесната шир — не искаше да я изненада някой чернопер сокол. Но времето в прохода беше толкова ужасно, че едва ли някоя от едрите птици щеше да рискува да долети насам. Поне една полза от мъглата.
Ричард изглеждаше изтощен. Калан усещаше, че и е все по-трудно да диша разредения високопланински въздух, значи за него сигурно беше многократно по-тежко; опасяваше се, че липсата на достатъчно кислород допълнително изстисква силите му. Трябваше колкото се може по-скоро да слязат на по-нормална височина.