Часовите забелязаха Вирна и се шмугнаха в палатката, за да оповестят пристигането и. На входа почти веднага се появи генералът и се завтече да я посрещне. В сините му очи блестеше мрачна решителност. Лицето му обаче бе мъртвешки бледо.
— По пътя срещнах Рикка — започна Вирна, след като генералът я поздрави с кратко кимане. — Реших да я взема със себе си, в случай че се нуждаете и от нея.
Високият рус Д’Харанец стрелна с очи Морещицата.
— Да, добре. Заповядайте, влезте.
Вирна го сграбчи за ръкава.
— Какво става? Нещо не е наред ли?
Погледът на генерала отскочи от едната върху другата жена.
— Получихме съобщение от Джаганг.
Рикка се наежи, в гласа и прозвучаха гневни нотки.
— И как е успял в лагера да се промъкне вражески куриер, без някой да го е унищожил?
Бяха си изградили практика да не пускат никого в лагера — поради никаква причина. Пиле не можеше да прехвръкне. Не искаха да рискуват и да се окаже, че са им по-годили номер.
— Беше малка каручка, теглена от един кон. — Генерал Мейферт погледна Вирна. — Стражите отначало помислили, че каручката е празна. И спазвайки разпорежданията, я пуснали.
Вирна се изненада, че предупреждението на Ан да пуснат в лагера празна каручка, се бе оказало дословно вярно.
— В лагера е влязла празна каручка? И се е движела от само себе си?
— Е, не съвсем. Часовите първо решили, че е празна. Конят, който я теглил, явно бил свикнал да кръстосва пътищата, така че просто си вървял, както бил обучен. — Генералът стисна устни и извърна лице от палатката. — Елате, ще ви покажа.
Поведе ги към третата палатка в редицата и отметна чергилото на входа. Вирна влезе първа, последвана от Рикка и генерала. На пейката вътре седеше една от послушниците, Холи, прегърнала очевидно изплашено до смърт девойче, не повече от десетина годишно.
— Помолих Холи да остане с нея — прошепна генерал Мейферт. — Стори ми се, че така малката ще се почувства по-добре, отколкото в компанията на някой войник.
— Разбира се — рече Вирна, — добре си направил. Значи момичето е донесло съобщението?
Младият генерал кимна.
— Била се е свила в дъното на каруцата, така че войниците изобщо не са я забелязали и са помислили, че вътре е празно.
Вирна си обясни как е успял да проникне в лагера такъв куриер. Войниците не бяха склонни да убиват деца, а Сестрите щяха да разберат, ако момичето по някакъв начин представлява заплаха. Какво ли би казал Зед по въпроса? Човек не знае откъде ще му дойде заплахата. Вирна пристъпи към пейката и се наведе, усмихната.
— Казвам се Вирна. Добре ли си, девойче? — Малката кимна. — Гладна ли си?
Големите кафяви очи на момиченцето обиколиха присъстващите, главата и отново се помръдна в утвърдителен жест.
— Валъри вече отиде да и донесе нещо за хапване, Прелате — обади се Холи.
— Чудесно — отрони Вирна, без да сваля усмивката от лицето си. Коленичи и нежно погали момичето по ръчичките, за да я успокои. — Наблизо ли живееш?
Огромните кафяви очи примигваха, детето явно се опитваше да прецени опасността пред себе си. Усмивката и неясното милване на Вирна я успокоиха само частично.
— Идвам от север, госпожо.
— И някой те е изпратил, за да ни кажеш нещо?
Огромните кафяви очи плувнаха в сълзи, но момичето не заплака.
— Родителите ми са още там, отвъд прохода. Войниците ги заловиха. Уж им били на гости. Дойдоха едни мъже и ни отведоха при войската. Държаха ни няколко седмици. Днес ми дадоха едно писмо и ми заръчаха да го занеса на хората отвъд прохода. Обещаха, че ако го сторя, ще пуснат мама и татко да се приберат у дома.
Вирна пак погали малката по ръцете.
— Разбирам. Ами да, добре правиш, че помагаш на родителите си.
— Искам само да се прибера у дома.
— Ще се прибереш, малката ми. — Вирна се изправи. — Сега ще те нахраним, скъпа, за да напълниш тумбачето, преди да си тръгнеш.
Момичето стана и се поклони.
— Благодаря, госпожо, много сте мила. Значи може да си вървя, след като ям?
— Разбира се — увери я Вирна. — Само ще отида да прочета писмото, което носиш, докато ти си хапнеш хубавичко, а после можеш да се върнеш при мама и татко.
Малката седна обратно на пейката и се намести до Холи, като очите и не се откъсваха от Морещицата.