Като внимаваше да не издава чувствата си, Вирна се усмихна, сбогува се с момичето и излезе от палатката, следвана от двамата си придружители. Нямаше никаква представа какво е намислил Джаганг.
— Какво пише в писмото? — попита Вирна, докато бързаха към палатката на главнокомандващия.
Генерал Мейферт спря отпред, ръката му зачовърка едно от медните копчета на униформата му, погледна Вирна.
— Мисля, че ще е най-добре да го прочетете лично, Прелате. Част от написаното е пределно ясно. Но има една част…, дано да успеете да ми я разтълкувате.
Щом влезе в палатката, Вирна видя капитан Зимер, който стоеше в очакване встрани. На лицето му я нямаше обичайната заразителна усмивка. Капитанът командваше специалните части на Д’Хара, чиято задача бе да дебнат около вражеските лагери и безшумно да убиват колкото се може повече противници — един по един. Не се оплакваха от липса на работа. Но капитанът бе твърдо решен да изпълни задачите си докрай.
Момчетата от отряда на капитан Зимер бяха истински професионалисти. Имаха традиция да колекционират отрязаните уши на жертвите си, които нанизваха на корда. След всяка тяхна мисия Калан обичаше да отива при тях и да разглежда колекциите им. Капитанът и хората му чувстваха липсата на Майката Изповедник.
В небето светна мълния. Бурята приближаваше. Не след дълго земята се разтресе от мощна гръмотевица.
Генерал Мейферт взе от масата свитък и го подаде на Вирна.
— Това е, което донесе момичето.
Вирна стрелна с поглед мрачните лица на двамата мъже, после разгъна писмото и зачете.
„Залових магьосник Зорандер и чародейка на име Ейди. Завзех Кулата в Ейдиндрил и всичко, което е в нея. Вселителят ми скоро ще ми достави Господаря Рал и Майката Изповедник.
Изгубихте войната. Ако се предадете веднага и отворите проходите, ще пощадя хората ви. Не го ли сторите, ще ги избия до крак.
Треперещата ръка, която държеше писмото, се отпусна.
— Скъпи Създателю! — прошепна Вирна. Зави и се свят.
Рикка сграбчи листа от ръката и и го прочете за себе си. Изруга тихо.
— Трябва да ги освободим — рече след малко. — Трябва да измъкнем Зед и Ейди от лапите на Джаганг.
— Изключено е да успеем в такова начинание — поклати глава капитан Зимер.
— Този човек ми спаси живота! — Лицето на Рикка беше пламнало от ярост. — Спаси живота на всички ви! Трябва да го измъкнем на всяка цена!
За разлика от разярената Морещица, Вирна запази самообладание.
— Всички споделяме чувствата ти към Зед, Рикка. Той наистина ни спаси живота, при това не само веднъж. За жалост сега Джаганг ще го накара да си плати за всичко — скъпо и прескъпо.
— Значи просто ще го оставим да издъхне в ръцете на врага! — размаха писмото пред очите им Рикка. — Ще позволим на Джаганг да го убие! Трябва да проникнем в лагера им, да направим нещо!
Капитан Зимер вдигна ръка върху дръжката на камата, завтъкната в колана му.
— Ако ти кажа, господарке Рикка, че в лагера ни съм скрил някого, в някоя от стотиците хиляди палатки, и ти осигуря свободен достъп до всички палатки, без никой да те притеснява и да ти задава въпроси, колко време смяташ, че ще ти отнеме, докато намериш въпросния човек?
— Но те няма да са скрити в някоя обикновена палатка — възропта Рикка. — Виж какво стана при нас. Получихме съобщението. Нима то бе изпратено в някоя от редовите палатки? Напротив — отиде точно там, където му е мястото.
— Бил съм в лагера на Императорския орден безброй пъти — не отстъпи капитан Зимер и вдигна ръка към планините на запад. — Нямаш представа колко необятен е той. Там живеят милиони хора.
Това е едно море от главорези. Място, където цари невъобразим хаос. Именно поради неуправляемата суматоха успяваме да се промъкнем, да убием който ни попадне пред очите и да се изпарим незабелязано. Никой не би искал да се задържи задълго на това място. Те са научени да разпознават външните хора, особено, ако тези външни хора са руси и светли.
Освен това там живеят всякакви прослойки хора. Повечето от редовите войници са най-обикновени гангстери и убийци, които Джаганг има навика да пуска да вилнеят на свобода. Всички те обаче имат достъп само до ограничени места в собствения им лагер. Мъжете, охраняващи зоните с по-висока степен на сигурност, далеч не са толкова тъпи и мързеливи като редовите войници.
Вярно, по численост далеч отстъпват на разхайтената маса разбойници, но пък са добре обучени. Те са винаги нащрек, не дават пиле да прехвръкне в съответната зона и са изключително опасни. Ако някак си успееш да се промъкнеш през морето от бандюги и достигнеш до сърцето на лагера, където се намират палатките за изтезания и шатрите на командния състав, тези професионални войници за нула време ще приключат с теб.