С въпроса си той отчаяно търсеше някаква искрица надежда, за която да се вкопчи. Вирна преглътна и прие зададения въпрос с дълбока сериозност. Отговори му съвсем честно, като не искаше да им създава фалшиви илюзии. Откакто прочете писмото на Джаганг, самата тя отчаяно търсеше същия лъч надежда.
— Не смятам, че Джаганг е човек, който би получил удовлетворение от безпочвено самохвалство за нещо, което не е постигнал. Предполагам, че казва истината и злорадства, наслаждавайки се на тази ситуация.
Генералът пусна стола и се обърна, замислен над думите на Вирна. Накрая зададе още по-тежък въпрос:
— И дали наистина Вселителят му е заловил Господаря Рал и Майката Изповедник? Мислите ли, че това ужасно създание, въпросният Вселител, наистина скоро ще ги предаде в ръцете на Джаганг?
Вирна се запита дали пък това не е била причината, накарала Ан и Натан да хукнат презглава към Стария свят. Доколкото знаеше, Ричард и Калан се намираха някъде там. Едва ли можеше да съществува по-спешна причина, налагаща незабавна реакция. Дали наистина бе възможно този Вселител вече да ги е заловил, да се е вселил в душите им? Сърцето и падна в петите. Дали пък Ан не знаеше, че Вселителят е пленил Ричард и затова не искаше да говори за мисията си?
— Нямам представа — отвърна накрая Вирна.
— Смятам, че Джаганг допусна грешка — рече Зимер.
— Къде по-точно? — изгледа го въпросително Вирна.
— Той току-що ни показа, че има проблем със завземането на проходите. Увери ни в надеждността на нашата охрана и ни разкри собственото си безсилие. Ако не успее да премине през планината това лято, армията му ще трябва да изкара още една зима в бездействие. И затова той настоява да го пуснем.
Зимата в Д’Хара е студена, особено за хора като неговите войници, които не са свикнали с такива тежки условия. Видях с очите си колко жертви даде армията му през студените зимни месеци. Стотици хиляди мъже бяха покосени от различни болести.
— Но той разполага с достатъчно хора — обори го генерал Мейферт. — Може да си позволи дадените жертви. Свежите попълнения само чакат да им бъде даден знак, за да дойдат на местата на загиналите от болести и студ миналата зима.
— Значи според теб капитанът греши? — попита Вирна.
— Не, съгласен съм, че Джаганг много държи да премине през планината; просто не мисля, че му пука колко жертви ще даде. Най-важната му цел е да завладее света. И тъй като по природа е търпелив, вече вижда осъществяването на целта си съвсем близо, само трябва да протегне ръка, и светът ще е негов. Ние сме единствената пречка по пътя му — препятствието, което отдалечава целта от ръката му. Хората му също започват да губят търпение да ожънат плодовете на труда си.
Решението да разцепи Новия свят, като най-напред се вдигне до Ейдиндрил, го приближи до целта, но в друг смисъл сега той е по-далеч от нея. Ако не успее да премине през проходите, може да реши да си събере армията и да се върне обратно на дълъг поход на юг, към долината на река Керн, откъдето може да успее да се прехвърли в Д’Хара. Щом армията му стъпи в равнините на юг, няма начин да го спрем.
Ако не успее да превземе проходите сега, ще му се наложи да предприеме дълъг поход, което означава допълнително забавяне, но в края на краищата пак ще постигне своето. Но той предпочита да приключи с нас сега и е готов да предложи сделка.
— Голяма грешка е човек да се опитва да засити злото — отрони вяло Вирна.
— Съгласен съм — подкрепи я генерал Мейферт. — Отворим ли проходите, ще ни избие до крак.
Настроението в палатката бе мрачно, съвсем в унисон с времето навън.
— Според мен трябва да му изпратим отговор — обади се Рикка. — Нека му кажем, че не му вярваме за Зед и Ейди. Ако иска да му повярваме, нека го докаже. Нека ни изпрати главите им.
Капитан Зимер се усмихна на предложението. Генералът замислено затактува с пръст по масата.
— Ако сте права, Прелате, и Джаганг наистина ги е заловил, не можем да сторим нищо. Той ще ги убие. След онова, което направи Зед с частите на Джаганг в Ейдиндрил, да не говорим за поразиите, които причини на Императорския орден миналото лято, когато Майката Изповедник беше при нас, съм убеден, че го чака мъчителна смърт. Но така или иначе ще го убие.
— Значи си съгласен, че няма какво да се направи — обобщи Вирна.
Генерал Мейферт отри челото си с ръка.
— Не искам да го казвам, но наистина смятам, че с тях е свършено. И според мен не бива да доставяме на Джаганг удоволствието да разбере истинските ни чувства.
На Вирна и прилоша, като си представи мъченията, на които сигурно бяха подложени Зед и Ейди.
— Единственото, което можем да сторим — подхвърли Рикка, — е да лишим Джаганг от онова, което иска най-силно. А то е да се предадем.
Генерал Мейферт бутна стола към Вирна и я подкани да седне и да напише отговора.
— Ако успеем да ядосаме Джаганг, може пък и да ни изпрати главите им. Това би им спестило продължителната агония и бавната смърт. Това е единственото, което бихме могли да направим за тях — и най-доброто.
Вирна огледа мрачните лица на другарите си и единственото, което прочете в тях, бе решителност. Седна на предложения и стол и отпуши мастилницата, после взе един лист от малкия куп в една кутия в ъгъла.
Потопи писалката в мастилницата и известно време остана втренчена в белия лист, за да обмисли по-добре думите си. Опита се да си представи какво би написала Калан. Щом изреченията се подредиха в главата и, се наведе и започна да пише.