Ричард хвърли последен поглед към долината, след което двамата с Оуен се върнаха в гъстата гора и се отправиха към полянката, където ги чакаха другите. Гората беше смесена — предимно клен и бук, тук-там се срещаха брези, но не бяха малко и иглолистните видове. Сред гъстите клони звънтеше птичи глас. Над главите им притича бъбрива катеричка. Дебелата сянка под дъбравата само от време на време бе пробивана от някой самотен слънчев лъч.
Част от мъжете, увлечени в битката с нападналите ги насекоми, скочиха на крака, щом забелязаха Ричард и Оуен да се връщат. Ричард побърза да излезе на слънчевата полянка, наслаждавайки се на топлината.
По всичко личеше, че полянката се е образувала след като един вековен клен е бил повален от мълния. Падайки, той се бе разцепил и повлякъл със себе си още няколко дървета в близост. Калан скочи от мястото си върху пъна на падналия монарх. Бети размаха радостно опашка и хукна да посрещне Ричард, жадна за вниманието му — или евентуално за лакомство. Ричард я почеса зад ушите — любимата форма на внимание на козичката.
Приближиха още мъже, седнали да почиват край стърчащи над земята и побелели от постоянния сблъсък с природните стихии корени. Върху слънчевото петно, останало на мястото на стария клен, сполетян от внезапна насилствена смърт, бе покарал млад смърч, не повече от метър висок. Заедно с Калан, Кара, Дженсън и Том тук бяха и всички останали — армията на Ричард.
След като Ансон бе обявил пред всички, че възнамерява да се бори за освобождаването на родината си от Императорския орден, другарите му явно се заразиха от неговия ентусиазъм и също бяха минали на страната на Ричард. Направили тази важна крачка след цяла вечност, прекарана в мрак и съмнения, те бяха протегнали ръка към живот в светлината на истината. Един по един, във вълнуващ и тържествен миг на равносметка, мъжете бяха изявили готовността си да се присъединят към Ричард и да станат част от Д’Харанската империя, за да се борят срещу войниците от Императорския орден за своята свобода.
Всички бяха стигнали до единодушното решение, че войниците от Ордена са злодеи и заслужават смърт. Дори ако те самите трябва да извършат убийствата.
Том извърна глава към Бети, която тъкмо се бе успокоила и беше решила да си потърси тревица за закуска, и Ричард забеляза, че челото на приятеля му е обляно в пот. Кара си вееше с няколко големи листа от планински клен. Кръвта замръзна във вените му при мисълта, че последния път, когато му бе станало студено, отровата за малко не го довърши.
Ансон и един от другите мъже, Джон, поеха раниците на Ричард и Оуен. Младежите крояха план да се промъкнат сред работниците на полето и да влязат незабелязано в града. Веднъж прехвърлили градските стени, Ансон и Джон трябваше да се доберат до противоотровата.
— Май ще е по-добре да отидем двамата с теб, Ансон — каза Ричард. — А Джон да остане при другите.
— Както кажеш, Господарю Рал — изненадано рече Джон, — но наистина няма нужда да рискуваш.
Слизането до града не би трябвало да води след себе си някакъв акт на насилие — трябваше само да донесат противоотровата. Нападението срещу Императорския орден беше планирано за по-късно, когато Ричард получи противоотровата и след като се информират за разположението и числеността на силите в града.
— Джон има право — намеси се Кара. — Могат да се справят и без теб.
Ричард едва дишаше. С усилие преглътна кашлицата си.
— Знам. Просто си мисля, че ще е по-добре да огледам ситуацията отблизо.
Кара и Калан се спогледаха.
— Но ако слезеш в града с Ансон — обади се и Дженсън, — няма да можеш да вземеш меча си.
— Нямам намерение да започвам война. Искам само да огледам как стоят нещата.
Калан пристъпи напред.
— Двамата ще огледат и ще ти докладват. Почини си. Ще отсъстват само два-три часа.
— Знам, но ми се струва, че не мога да чакам толкова.
Тя се вгледа в очите му и Ричард бе почти сигурен, че е разбрала каква болка изпитва. Без да спори повече, Калан просто кимна и замълча.
Ричард свали ремъка и откопча колана с ножницата. Подаде го на Калан, като и помогна да намести ремъка през рамото си.
— Заповядай. Провъзгласявам те за Търсач на истината. Тя прие меча и оказаната и чест, като долепи юмруци до хълбоците си.
— И да не се впуснеш в самостоятелни акции в града. Помни, че сте двамата с Ансон. Има време за другото, когато всички слезем долу.
— Знам. Само взимам противоотровата и за нула време сме обратно тука.
Освен заради противоотровата, Ричард искаше да слезе в града, за да разгледа разположението на вражеските части, както и да се запознае със самия град. Едно е да ти начертаят карта в пръстта, съвсем друго — да видиш мястото с очите си. Новите му съюзници си нямаха понятие от ключови точки и тям подобни.