Той заобиколи по-близката сграда и се отправи към другата, охранявана от втори часови. Безшумно и пъргаво като котка Ричард му преряза гърлото и го притисна към себе си, докато онзи се отпусна в ръцете му. После го скри край стената на втората спалня, встрани от светлината на фенера.
Останалите вече се бяха заели с портите, като ги държаха здраво, докато Ансон и Оуен трескаво прерязваха въжетата, които играеха ролята на панти. За броени мигове и двете крила на портата бяха освободени. До Ричард достигнаха звуците на приглушено пъшкане, докато двете групи мъже изнасяха тежките врати.
Дженсън му подаде лъка и една от специално приготвените стрели, другите стискаше в ръката си и той можеше да ги вземе веднага, щом му потрябват. Калан притича до фенера и запали няколко малки факли, които раздаде на някои от мъжете, а една запази за себе си.
Ричард зареди стрелата и на мъждукащата светлина на факлите огледа въпросително мъжете, които кимнаха утвърдително в знак, че са готови. Стрелна с очи и групата, която отговаряше за вратите — те също кимнаха. Стиснал лъка в едната си ръка, като прикрепяше стрелата с другата, Ричард даде сигнал и мъжете тръгнаха напред.
Ако досега се бяха приближавали към града бавно и незабелязано, сега се втурнаха в устремна атака.
Калан му поднесе факлата си така, че огънят да оближе върха на стрелата му. Щом тя се запали, Ричард се втурна към отворената врата на спалнята, приклекна в мрака и изстреля стрелата към далечния ъгъл.
Докато запалената стрела летеше през помещението, освети две редици мъже, дълбоко заспали върху застланата на пода слама. Светлината събуди неколцина и те се огледаха изумени. Дженсън подаде на Ричард втора стрела. Той веднага опъна тетивата и стрелата полетя към средата на помещението.
Ричард се дръпна назад и мястото му заеха двама мъже. В ръцете си държаха факли, които полетяха със свистене във въздуха и се приземиха върху заспалите войници. Сламата пламна на секундата, вдигайки огнена стена.
Броени мигове след началото на атаката първата спалня бе опожарена от единия до другия край. Както беше според плана, най-бурен бе огънят край вратата, запален от намазаните с катран факли. Отвътре се чуха истерични крясъци, заглушени от дебелите стени на сградата. Разбудените войници наскачаха от земята.
Ричард провери дали натоварените с вратите мъже приближават; после заобиколи горящата спалня и изтича към втората постройка. Дженсън, която го следваше неотлъчно, му подаде друга стрела. Върхът, предварително потопен в газ, гореше със свистене.
Един от мъжете взе фенера от стойката пред първата спалня, където допреди броени мигове беше обикалял вторият часови. Ричард надникна в стаята, за да види насреща му да приближава едър мъжага. Долепи гръб до рамката на вратата и щом онзи се изравни с него, го изрита с все сила в гърдите, така че онзи се просна по гръб.
Ричард опъна тетивата и изпрати горящата стрела вътре. Докато тя летеше, осветявайки тъмното помещение, той забеляза, че някои от мъжете са се събудили и се надигат. Докато се обръщаше да вземе следващата горяща стрела от Дженсън, забеляза от покрива на съседната сграда да се вие дим. Щом вдигна лъка до бузата си и освободи втората стрела, отстъпи назад и както и първия път, направи място на мъжете с факлите.
Едната факла отскочи назад и се претърколи през прага. Беше се блъснала в гърдите на един от хукналите да бягат войници. Пламъкът облиза мазната брада на здравеняка и я подпали. Онзи нададе адски вик. Ричард го изрита обратно в стаята. В следващия миг към изхода се втурнаха двайсетина обезумели мъже, които искаха не само да се спасят от пожара, но и да отвърнат на неочакваната атака. Ричард забеляза лъснали на светлината на пламъците оръжия.
Махна се от прага, за да стори място на групата мъже, които носеха тежката врата от входната порта. Обърнаха я надълго и я пъхнаха под стрехата, но преди да успеят да я вкопаят здраво в пръстта, войниците, които напираха да излязат от спалнята, се метнаха върху нея с цялата си тежест и я повалиха навън и тя се стовари върху мъжете, които я носеха.
Отвътре се изсипа цяла орда войници. Хората на Ричард бяха готови и ги посрещнаха с дървените си оръжия. Остриетата потъваха в меката плът, веднага след това се чуваше пукот от прекършване на дървените дръжки. Така бяха посрещнати повечето от мъжете, бягащи панически от горящата спалня. Зад първия фланг нападатели се бе наредил втори — те пък въоръжени с боздугани, които стоварваха върху главата на всеки, успял да избегне острието. Един войник се появи с вдигнат във въздуха меч, но веднага бе пронизан в ръката от нож, а едно от дървените копия потъна в меката плът под ребрата му. Колкото повече мъже падаха на прага, толкова по-трудно ставаше на напиращите им отзад колеги да излязат, а нападателите имаха повече време да ги обезвредят.