Войниците бяха толкова изумени, че местните са ги нападнали, че повечето не успяваха да отвърнат адекватно на удара. Един войник, вдигнал в ръката си меч, прескочи телата, запречващи входа, но на гърба му се метна тъмна сянка, докато друга тъмна сянка го пронизваше в корема. Друг, който раздаваше заповеди, понечи да нападне Дженсън, но получи стрела от арбалет в лицето. Неколцина, спасили се от горящата сграда, се промъкнаха покрай хората на Ричард, но бяха посрещнати от Агиела на Кара. Писъците им, по-разтърсващи дори от тези на горящите вътре хора, за кратко привлякоха вниманието на всички околни — и войници, и нападатели.
Бунтовниците от града прибираха всички изпопадали на земята ножове и мечове и ги използваха срещу войниците от Императорския орден. Ричард прониза със стрела в гърдите един здравеняк, спасил се от опожарената спалня. Докато онзи падаше, над главата му прелетя втора стрела, която уцели напиращия, зад него войник. На прага се появяваха още и още мъже, поваляни един след друг я от секира, я от нож или придобит впоследствие меч. Тъй като вратата беше тясна, войниците излизаха един по един и нямаха възможност да организират масирана контраатака. Бунтовниците обаче действаха по строг план.
Докато част от тях се занимаваха с войниците, които се опитваха да се спасят от горящата сграда, неколцина други се спуснаха да освободят другарите си, затиснати от тежката порта. Успяха да изправят дървената конструкция и с общи усилия да я приближат до сградата. Горната и част пъхнаха под стрехата, но не успяха да заровят долния и ръб в пръстта, понеже на земята имаше цял куп трупове, които им пречеха.
Ричард моментално се включи в акцията с точни и навременни заповеди. Неколцина от хората му се спуснаха да разчистят труповете, като ги издърпаха встрани кой за крак, кой за ръка, а останалите най-сетне успяха да препречат входа на спалнята с тежката порта.
Един войник понечи да се измъкне в последния миг. Портата обаче препречи пътя му и го залепи за стената. Без да губи време, Оуен замахна яростно с меча, с който се бе сдобил, и прониза онзи в гърлото.
Докато войниците вътре тропаха по вратата и се опитваха да я поместят, бунтовниците от външната страна бутаха здраво, за да не се открие път за бягство. На помощ им се притекоха още мъже, които забиваха в земята пред портата колове, за да не може да бъде избутана отвътре и войниците да останат в капана на горящата сграда.
Изпод стряхата на първата спалня се виеха пламъци, които озаряваха нощното небе. Чу се внезапен пукот и покривът изригна в огън, от който върху цялата сграда се посипа фонтан от искри. Тишината на нощта бе нарушена от отчаяните крясъци на хора, изгорени живи.
Горещите вълни, които се изливаха от огромната клада, в която се бе превърнала първата спалня, постепенно се наситиха с тежката миризма на препечено месо. Това напомни на Ричард, че заради извършените убийства дарбата му налагаше да се въздържа от ядене на месо като начин за постигане на равновесие. След кървавите убийства, извършени тази нощ, пък и като се има предвид, че дарбата му и бездруго излизаше от контрол, щеше да се наложи да е още по-стриктен и да избягва всякакво месо.
Главоболието му вече беше станало толкова силно, че му беше трудно да съсредоточи погледа си; не можеше да си позволи каквито и да било действия, застрашаващи да разклатят допълнително дарбата му. Ако не внимава достатъчно, отровата можеше и да не успее да се добере първа до възможността да го убие.
От ъглите на портата, запречваща входа на спалнята, се виеше гъст черен дим. Отвътре се чуваха викове и отчаяни молби. Бунтовниците отстъпиха назад и наблюдаваха как димът проби и под гредите на стряхата. Битката като че свърши толкова внезапно, колкото бе започнала.
Всички наблюдаваха мълчаливо бумтящия огън. Пламъците разядоха и втората сграда. Чу се мощен трясък и контурите и изчезнаха в развилнелия се пожар.
Горещината накара бунтовниците да се отдалечат от двете спални. Докато отстъпваха, се сблъскаха с жителите на града, които да този момент стояха спотаени в сенките и наблюдаваха с изумление случващото се.
— Говорителю Оуен, какво става тук? Да не би да си служите с насилие!
Оуен се откъсна от групата на бунтовниците, за да застане лице в лице с хората от града. Простря ръка към Ричард.