— Какво е! Какво се прави с него?
— Ами не си… не мога да си спомня.
— А случайно да искаш да повикам малко дечица — подхвана Сестрата с меден гласец, в който се долавяше зле прикрита заплаха, — за да видиш мъничките им личица, преди да бъдат отведени в съседната палатка, за да бъдат подложени на мъчения?
— Уморен съм — отрони Зед. — Искам да си спомня, но съм ужасно уморен.
— Може би докато децата пищят, ще се опиташ да обясниш на родителите им колко си уморен и как не можеш да си спомниш.
Деца. Родители.
Зед внезапно си спомни какво представлява този предмет. В главата му нахлуха болезнени спомени. Усети как по бузата му се изтърколва сълза.
— Добри духове — прошепна той. — Къде я открихте?
— Какво представлява?
— Къде я открихте — кажи ми! — повтори Зед.
Сестрата изпухтя и стана. Отвори тефтера и разгорещено запрелиства. Най-накрая спря и заби палец в една от страниците.
— Тук пише, че е била скрита в нишата зад черен долап с шест чекмеджета в някакъв коридор. Над долапа имало гоблен с три бели коня, изправели на задните си крака. Е, какво е? — Отпусна тефтера.
— Топка — преглътна Зед.
— Много ясно, че е топка, дъртофелнико изкуфял — стрелна го с гневен поглед Сестрата. — Въпросът е за какво служи? Какво прави? С каква цел се използва?
Зед спря очи върху топката, не по-голяма от мъжки юмрук. Спомни си.
— Това е детска топка за игра. Целта и е да доставя удоволствие.
Спомни си как тази топка, навремето ярко оцветена, често тупкаше из коридорите на Магьосническата кула, а дъщеря му я гонеше, заливайки се в смях. Беше и я подарил като награда за добри постижения в училище. Обичаше да я изтърколва в някой коридор и да я подбутва с пръчка, все едно разхожда домашния си любимец. Но най-любимото и беше да я удря в пода, за да отскочи и да се блъсне в някоя стена, след което да рикошира в отсрещната стена, а като стигне до някое разклонение, да прехвърчи покрай ъгъла и да се забие в стената на друг коридор. Дъщеря му наблюдаваше по кой коридор ще тръгне топката и хукваше да я гони. Един ден се прибра, цяла обляна в сълзи. Той я попита какво има. Тя се сви в скута му и проплака, че топката и е отишла някъде и се е изгубила. Искаше баща и да я разгуби. Зед и обясни, че ако я потърси хубавичко, най-вероятно ще я намери. Малката се лута с дни из коридорите на Кулата, като отчаяно търсеше любимата си топка. Така и не я намери.
Най-накрая, една ранна сутрин, малко след изгрев слънце, Зед слезе чак до далечния Ейдиндрил и отиде право на пазара. Там за пръв път бе видял сергия, където продаваха такива играчки, и беше харесал топката със зигзагообразните линии за дъщеря си. Купи и нова топка — не съвсем същата, но вместо линии имаше розови и зелени звездички. Съвсем съзнателно избра съвсем различна от изгубената топка, за да не се заблуждава дъщеря му, че желанията се изпълняват ей така, чудодейно. В същото време искаше да и покаже, че съществуват варианти, които разрешават проблемите.
Спомни си как дъщеря му, обгърнала коленете си с ръце, му благодари за новата топка и му каза, че той е най-добрият баща на света и че ще внимава страшно много с новата топка и никога няма да я изгуби. Той се усмихна, докато тя вдигаше ръчичката си до сърцето и произнасяше тържествена момичешка клетва, измислена в движение.
Топката на розови и зелени звездички стана едно от малкото и съкровища. Понеже беше малка, бе сред малкото вещи, които дъщеря му успя да вземе със себе си, когато, вече пораснала, трябваше да избяга заедно със Зед в Средната земя, след като Мрачният Рал я бе изнасилил.
Като малък и Ричард си беше играл с тази топка. Зед никога нямаше да забрави усмивката на лицето на дъщеря си, която гледаше как собственият и син си играе с безценната играчка. Докато наблюдаваше Ричард, в красивите и очи блестяха спомени от нейното детство. Тази топка остана с дъщеря му през целия и живот — до самата и смърт.
А сега пред него стоеше топката, която дъщеричката му бе изгубила. Сигурно се е изтърколила зад шкафа и е попаднала в някоя кухина отзад, където е останала през всичките тези години.
Зед се надвеси напред и отпусна чело върху прашната топка, украсена с избледнели зигзагообразни сини и розови линии — топката, която мъничките пръсти на дъщеря му бяха гушкали, — и зарида.
Сестра Тахира го сграбчи за косата и го изправи.
— Не се опитвай да ме мотаеш. Това е магически предмет. Искам да знам какво представлява и за какво се използва. — Дръпна главата му още по-назад и го погледна от упор. — Знаеш, че няма да се поколебая да направя всичко необходимо, за да те накарам да ми съдействаш. Негово сиятелство не приема извинения за ничий провал.