В Кулата имаше хиляди стаи. Целенасоченото и претърсване бе довело до напълването на цял керван с каруци, като реално целият този багаж представляваше съвсем нищожна частица от бездънните запаси.
Досега пред очите на Зед не бе попаднало нищо стойностно.
Съмняваше се, че ще доживее да попадне на такъв предмет. Мъчителното пътуване в сандъка на път за лагера на Императорския орден му се бе отразило доста зле. Още не бяха заздравели раните му след срещата с Джаганг. Стражите бяха оставили родителите да правят всичко, което сметнат за необходимо в процеса на убеждаване на Зед и Ейди да им съдействат, но не им позволиха да стигнат твърде далеч и да убият безценните затворници. Родителите знаеха, че не бива да стигат до там, но Зед бе наясно, че когато страстите се разгорещят, заповедите лесно се забравят. Зед силно се надяваше да се увлекат и да го убият, та да се свърши всичко. Но императорът го искаше жив — и него, и Ейди, — така че стражите зорко следяха да не се стигне до фатален край.
След първите няколко мъчителни часа, в които слушаха писъците на децата, подложени на зверски изтезания, при това в компанията на родителите, които, естествено, правеха всичко възможно, за да принудят двамата затворници да съдействат и да кажат на императора, каквото знаят, Зед се предаде — не толкова заради родителите, колкото, за да накара онези чудовища да оставят децата на мира.
Прецени, че всъщност дори да се предаде, няма какво да губи. Поне временно щяха да престанат да измъчват малчуганите. Кулата бе огромна; предметите, които бяха успели да плячкосат, бяха наистина нищожна част от съдържащото се в нея. Зед прецени, че вероятността в каруците да е попаднало нещо от голяма важност за Джаганг, е наистина много малка. Щеше да отнеме време, докато бъдат описани всички вещи — вероятно щяха да минат седмици, дордето стигнат до последния предмет. Нямаше смисъл децата да бъдат подложени на мъчения, като сред нещата, които показваха на Зед, не бе попаднало нищо ценно.
Веднъж, докато Сестрата бе отишла да провери как върви подготовката в следващата палатка, Зед и Ейди останаха насаме и чародейката го попита какво ще направи, ако му покажат нещо наистина важно, което би могло да обърне нещата и да помогне на Джаганг да спечели войната. Зед така и не успя да и отговори; в този момент нахълтаха войниците и ги замъкнаха към следващата палатка, където ги чакаше Сестрата.
Надяваше се да проточат разпознаването възможно най-дълго. Не бе и помислял, че ще ги държат будни ден и нощ.
Понякога на Сестрите им трябваше доста време, докато подготвят поредния предмет. По разбираеми причини бяха достатъчно предпазливи и не поемаха никакви рискове. Тези странни хора, които не притежаваха и частица от дарбата, нямаше да пострадат, в случай че някой от предметите бъде задействан случайно, но всички останали, естествено, бяха уязвими. Но въпреки всички предпазни мерки Императорският орден разполагаше с достатъчно хора, които да подготвят нещата постъпателно, така че на Зед и Ейди да не бъде позволено да спят, а само да бъдат местени от палатка в палатка.
Докато ги мъкнеха в мрака към следващия предмет, краката на Зед едва докосваха земята. Неочакваната среща с отдавна загубената топка на дъщеря му изцеди и последните капчици останала му сила. Никога не се бе чувствал по-стар и безпомощен. Мина му мисълта, че няма воля да продължи напред.
Опасяваше се, че съвсем скоро може да изгуби разсъдъка си.
Всъщност не бе сигурен, че все още е с всичкия си. Светът се бе превърнал в същинска лудница. На моменти му се струваше, че всъщност сънува. Сякаш познанията му се бяха преплели с онова, което не знаеше, за да образуват един безнадежден объркан възел.
Докато го влачеха из тъмния лагер, над който се бе спуснала тягостна пелена от горещ и влажен въздух, Зед имаше чувството, че вижда разни неща, най-вече хора, от миналото си. Дори се запита дали наистина е видял онази топка. Дали пък не си въобрази и това? Дали не беше някаква друга топка, а той да е решил, че е топката на дъщеря му. Дали наистина имаше зигзагообразни линии? Вече всичко му се струваше съмнително.
Сред многото лица в претъпкания лагер му се мярна отдавна загиналата му съпруга Ерилин — беше сред пленничките, покрай които минаха. Тези жени бяха майки и ако Зед не съдействаше на Джаганг, щеше да спомогне за сбъдването на най-ужасните им кошмари. Погледът му се плъзна върху децата, вкопчени в полите на майките си или в бащините си панталони. Те го гледаха и вероятно си мислеха, какъвто беше чорлав, че е луд. Може би наистина беше луд.