— Значи си ги видял наскоро?
В стаята ставаше все по-тъмно. Николас махна с ръка и запали с магическа искрица фитилите на трите свещи върху масата.
— Казах ви вече — тъкмо ги наблюдавах. Намират се в един град недалеч оттук. Скоро ще дойдат насам, при мен, и тогава ще ми паднат. Няма да чакате дълго.
— И защо мислиш, че ще дойдат при теб?
— Знам какво правят. — Николас протегна нагоре ръце и широките поли на черните му ръкави се спуснаха към лактите. Закрачи около войника и оживено заразказва това, което само той знаеше.
— Наблюдавам ги. Виждал съм ги как лежат един до друг нощем, как Майката Изповедник е прегърнала нежно мъжа си, положила е главата му върху рамото си и се опитва да облекчи ужасната му болка. Всъщност е много вълнуващо.
— Болка ли каза?
— Аха, болка. В момента са в Северин — град недалеч оттук, на север. Като си свършат работата там, ако изобщо оживеят, ще дойдат при мен.
Войникът, тоест Джаганг, се огледа и очите му фиксираха прясно убитите тела, подпрени на стената. Вниманието му се върна върху Николас.
— Попитах, кое те кара да мислиш така?
— Ами, тия местните глупаци, колоните на Сътворението, дето са ви такава слабост, отровиха горкия Господар Рал. По този начин искаха да го принудят да им помогне да се отърват от нас — обясни Николас на императора.
— Отровиха го, казваш? Сигурен ли си?
Николас се усмихна, доловил в гласа на императора нотката на заинтригуваност.
— О, да, повече от сигурен. Горкият човечец се гърчи от болка и има нужда от противоотрова.
— Значи, ще направи нужното, за да си я осигури. Ричард Рал е учудващо изобретателен.
Николас се облегна на масата и скръсти ръце.
— Може да е изобретателен, но засега е загазил здравата. Как да ви кажа, трябват му още две дози от противоотровата. Едната от тях е в Северин. Затова отиде там.
— Нямаш представа на какво е способен този човек. — Николас долови неприкрития гняв в гласа на императора.
— Би било глупаво от твоя страна да го подценяваш, Николас.
— О, аз никога не подценявам хората, Ваше сиятелство — усмихна се многозначително Николас на Джаганг, който го гледаше през чуждите очи. — Как да ви кажа, имам основание да вярвам, че Ричард Рал ще намери противоотровата в Северин. Всъщност разчитам на това. Ще видим. Тъкмо го наблюдавах, когато се появихте. Исках да видя какво ще стане. Но вие ме прекъснахте.
Дори и да намери противоотровата, скрита в Северин, ако иска да живее, ще трябва да си достави и последната доза. Не успее ли да го стори, ще умре.
— И къде се намира тази последна доза?
— У мен. — Николас бръкна в джоба си и с доволна усмивка показа на императора четвъртито шишенце.
Човекът, през чиито очи гледаше императорът, се усмихна.
— Сигурно ще се опита да я вземе от теб, Николас. Макар да е по-вероятно да накара някого да му приготви още противоотрова, вместо да бие път дотук.
— О, едва ли. Нали разбирате, Ваше сиятелство, аз съм доста прецизен в работата си. Отровата, която е поел Господарят Рал, има много съставки, но съставът на противоотровата е далеч по-сложен. Знам това, защото ми го каза — след известни изтезания — единственият човек, способен да я приготви. Научих всичко за противоотровата, до последната подробност. Забъркана е от цял куп билки, които не мога и да си помисля да запомня.
Естествено, разпоредих се човекът да бъде убит. После се погрижих и за онзи, благодарение на чиито изтезания билкарят изреди всичките съставки на противоотровата. Няма начин изобретателният Ричард Рал да се добере до нито един от двамата и да научи какво има в лекарството. Така че, Ваше сиятелство, няма кой да приготви още противоотрова за Господаря Рал. — Николас хвана шишенцето за гърлото и го размаха пред императора. — Това е последната доза. Последната спасителна надежда за Господаря Рал.
Джаганг гледаше шишенцето, разлюляно пред лицето на младия войник. В очите му нямаше и следа от веселост.
— Значи Ричард Рал ще дойде да си я вземе.
Николас издърпа корковата тапа и леко вдъхна мириса. Усети дискретен аромат на канела.
— Нима, Ваше сиятелство?
С театрален жест Николас изля течността на пода.
После пред погледа на Джаганг разклати шишенцето, за да се увери императорът, че вътре не е останала нито капка.
— Е, както виждате, Ваше сиятелство, всичко е под моя контрол. Ричард Рал не представлява проблем. Скоро отровата ще го довърши, освен, ако хората ми не го пипнат преди това. И в двата случая Ричард Рал е мъртъв — точно както наредихте.