Николас се поклони, сякаш завършваше блестящо представление пред взискателна публика.
— А Майката Изповедник? — попита императорът, а на устните на войника се появи сдържана, снизходителна усмивка.
Николас долови в тона му недвусмислените сигнали на сдържан гняв. Не получи подобаващо одобрение за постигнатия резултат и това го подразни. В края на краищата императорът не беше успял сам да се добере до плячката, която преследваше от толкова време.
— Е, ами сега, след като ви казах, Ваше сиятелство — усмихна се снизходително Николас, — че Господарят Рал скоро ще се присъедини към многобройното паство на Пазителя в отвъдния свят, как да бъда сигурен, че ще спазите своята част от уговорката. Бих искал да получа уверение от ваша страна, преди да ви предам Майката Изповедник.
— Откъде си сигурен, че ще я заловиш?
— О, погрижил съм се и за това. Сама ще ми падне в ръцете.
— Как така сама?
— Оставете това на мен, Ваше сиятелство. И бъдете спокоен — ще ви осигуря Майката Изповедник жива — както обещах. Да речем, че ви уредих с Господаря Рал безплатно — дребен подарък от моя страна. Но ако искате да получите плячката, за която бленувате — Майката Изповедник, ще трябва да заплатите нужната цена.
— И каква е нужната цена?
Николас бавно закрачи около човека в центъра на стаята. Вдигнал празното шишенце в ръка, описа кръг наоколо.
— Това тук не отговаря на представата ми за приличен живот. Щом ще трябва изобщо да се живее, имам предвид.
— Тоест искаш богатства в замяна на това, че изпълняваш дълга си към Създателя, към Императорския орден и към своя император.
От гледна точка на Николас онази нощ със Сестрите в гората той бе заплатил многократно повече, отколкото изискваше дългът му. Не го каза гласно, само вдигна рамене.
— Е, нямам намерение да ви лишавам от завладения с толкова усилия свят. Искам само Д’Хара. Империя, достойна да бъде моя.
— Искаш да управляваш Д’Хара?
— Под вашето крило, естествено, Ваше сиятелство — поклони се драматично Николас, но се изправи бързо. — Ще управлявам по вашия пример, като внушавам страх и ужас; всичките ми усилия ще бъдат съсредоточени в една посока — да се жертвам за доброто на човечеството.
Пътешественикът по сънищата гледаше през очите на уплашения войник, които отново проблеснаха заплашително.
— Играеш рисковано, Вселителю, щом искаш такива неща. Явно животът не ти е особено скъп.
Николас се усмихна уморено, като по този начин недвусмислено показа на императора, че му е писнало да му губят времето.
— Мрази, за да живееш — живей, за да мразиш. Накрая усмивката на императора отново разтегли устните на войника.
— Значи си хвърлил око на Д’Хара? Така да бъде. Довърши Господаря Рал и ми доведи Майката Изповедник жива и ще получиш Д’Хара, заедно с правото да я управляваш по свое усмотрение… разбира се, при условие че отдаваш дължимото на Императорския орден.
— Разбира се — повтори Николас и дари Джаганг с любезна усмивка, после наведе глава.
— А щом Ричард Рал е мъртъв, а Майката Изповедник ми падне в ръцете, ще бъдеш провъзгласен за император Николас, владетел на Д’Хара.
— Да пребъде волята ви, императоре.
Джаганг бе човекът, предначертал съдбата на Николас. Именно по негово разпореждане онези Сестри впрегнаха всичките си зловещи способности и успяха, с цената на нечовешки изтезания, да отнемат на Николас цялата му предишна същност, като го подтикнат към едно мъчително прераждане.
Принудиха го да се жертва за каузата им. И не му дадоха никакво право на глас. Сега поне, тъй като се справи прилично с не особено сложната задача да стъпче жалките врагове на Ордена, ще получи своята награда. Ще разполага с богатства и власт, за каквито преди прераждането си не би могъл дори да мечтае.
Бяха го унищожили, но го създадоха отново, по-силен от всякога.
Само една стъпка го делеше от император Николас.
Пътят му дотук не беше лек.
Воден от хищен глад и омраза, Николас алчно протегна ръка, а заедно с нея напред се стрелна и съзнанието му, досущ нагорещена кама, готова да се вреже в мозъка на човека пред него, да проникне в цепнатините между мислите му, в дълбините на душата му.
Предвкуси с похотливо задоволство как чуждият дух, гладък и топъл, ще се плъзне вътре в неговия, как ще го обладае, докато Джаганг все още е в съзнанието на войника.
Но вътре беше празно.
В тази най-кратка искрица време Джаганг бе отлетял.
Тялото се сгромоляса мъртво на пода.
Николас — император Николас — се усмихна, предусещайки удоволствието от играта. Дали не поиска твърде ниска цена?