— Надявам се, Оуен, че когато с общи усилия отхвърлим хомота на Императорския орден, двамата с Ричард ще можем да покажем на теб и хората ти и други забележителности извън пределите на Бандакар — търговски центрове, средища на изкуството, други постижения на човешката мисъл.
— С удоволствие, Майко Изповедник, много бих се радвал да ги видя — усмихна се Оуен. После рязко спря. — Пристигнахме. Тука е.
Стояха пред изгубила истинския си цвят сиво кафеникава дървена порта колкото човешки бой, която преграждаше уличката. Ричард се огледа в двете посоки, за да се увери, че никой не ги наблюдава. Нямаше друг освен неговите хора. Без да откъсва поглед от улицата, той бутна портата, колкото да се промъкне Оуен.
— Влизайте, чисто е — надникна след малко Оуен.
Ричард даде знак на мъжете край ъгъла. Прегърна Калан през кръста и като я придърпа към себе си, се шмугна заедно с нея през процепа.
Стените на сградите и от двете страни на тясната, прашна уличка нямаха прозорци. Някои от сбутаните една в друга къщурки, които не продължаваха много навътре от улицата, имаха малки задни дворчета. Докато Ричард и неколцината други предпазливо се придвижваха напред, през портата влязоха още техни съмишленици. В едно от задните дворчета попаднаха на кокошки, които запърхаха с криле, подплашени от човешкото присъствие.
Дженсън държеше въженцето на Бети изкъсо, за да не и създава козичката проблеми. Животинката не смееше да гъкне, смутена от непознатата и градска обстановка. Дори не въртеше опашка, когато се взираше в Ричард, Калан или Дженсън, търсейки в очите им подкрепа сред враждебната гора от здания, в която потъваха.
Откъм другия край на пресечката се появи Том с още една група мъже. Ричард им даде знак да се разпръснат и да чакат в дъното на уличката.
Кара се приближи със спусната ниско над челото качулка, също като Калан и Дженсън.
— Това място нещо не ми харесва.
— Добре — отвърна Ричард шепнешком.
— Добре ли? Значи според теб е добре, че не ми харесва?
— Аха — каза Ричард. — Щях да съм притеснен, ако беше доволна и безгрижна.
Кара изви устни, готова да отвърне подобаващо, но реши да запази репликата за себе си.
— Тук е — обади се Оуен и дръпна Господаря Рал за ръката.
Ричард погледна към мястото, което сочеше Оуен, после погледът му се върна върху мъжа.
— Значи това е дворец.
— Един от дворците — имаме няколко. Както споменах, ние сме напреднала цивилизация.
Ричард хвърли кос поглед към Калан, но не каза нищо.
Доколкото тя можа да види в здрача, задният двор беше засипан с пръст, тук-там стърчаха туфи трева. Дървеното стълбище на гърба на сградата водеше към балконче с врата на втория етаж. Влязоха през ниска портичка в двора и под стълбището Калан видя стъпала, които водеха под земята.
— Всички са долу. Там крият Мъдреца — прошепна Оуен, след като се озърна.
Ричард обиколи с поглед уличката и околните сгради. Потърка с пръсти челото си.
— И противоотровата е там?
Оуен кимна.
— Искате ли да почакате тук, докато аз сляза да я взема?
— Ще дойдем с теб — поклати глава Ричард.
Калан го хвана за ръката, искаше и се да може да облекчи болката му. Най-добрата помощ беше да вземат лекарството. Колкото по-скоро го отърват от отровата, толкова по-скоро той ще се справи с главоболието, причинено от дарбата.
Някои от хората им чакаха наблизо. Сега, когато отново бяха в град, контролиран от Императорския орден, страхът в очите им се беше върнал. Калан не знаеше как точно двамата с Ричард биха могли да им помогнат да освободят народа си от вражеските орди, но възнамеряваше да измислят нещо. Ако не беше предприела онази отчаяна постъпка — въпреки че не го бе направила нарочно, — тези хора нямаше да страдат и умират под игото на Ордена.
На светлината на последния сивкав лъч, пробиващ здрача, очите на Ричард изглеждаха като от стомана. Той дръпна Дженсън към себе си.
— Вие с Том и Бети останете тук навън и наблюдавайте. Стойте под прикритието на стълбището и балкона. Ако се появят войници, ни извикайте.
Дженсън кимна.
— Ще пусна Бети да попасе тревица. Така няма да изглежда подозрително, ако минат патрули.
— Само не се показвай. Ако войниците видят момиче като теб, няма да разбереш кога ще те грабнат.