Ричард обърна гръб на говорителите. Преди да затвори очи и да ги потърка с пръсти, Калан успя да види в тях ужасна болка. Единственото, което желаеше тя, бе да намерят и последната доза противоотрова, след което да направят всичко необходимо, за да го отърват от болката, причинена от дарбата. Калан чувстваше, че постепенно го губи. Сякаш Ричард бе някъде далеч, съвсем сам, увиснал на ръба на отвесна скала, с пръсти, впити в нея, които бавно се изплъзват.
Оуен пристъпи напред.
— Многоуважаеми говорители, нека сега чуем Мъдреца. Ако мислите, че драмата, която преживява народът ни, не е сериозен повод за това, тогава нищо друго не би било достатъчно. Заложени са нашето бъдеще и нашият живот. Доведете Мъдреца. Нека чуем думите му, ако наистина е мъдър и заслужава нашата преданост.
След като забелязаха одобрителния шепот из подземието, говорителите се приближиха един към друг и тихо започнаха да обсъждат вариантите за действие. Най-накрая близо половината напуснаха помещението и потънаха в съседна стаичка.
— Ще чуем какво има да каже Мъдреца — рече един от останалите, навел плешивата си глава.
Калан вече познаваше тази презрителна усмивка.
— Мъдреца ще изслуша сквернословните ви приказки и всички тук ще чуем мъдрите му слова, за да сложим точка на този въпрос — каза той и навири острата си брадичка, смирено сключил ръце.
От съседната стая излязоха мъже, понесли пръти, облицовани с червен плат, някакви плоскости с дупки, дъски. Точно пред вратата на стаичката започнаха да издигат непретенциозна квадратна платформа, обиколена с червена тежка завеса, надиплена околовръст като параван. Когато конструкцията най-после беше завършена, сложиха голяма възглавница върху платформата и се скриха зад завесата. Други мъже изнесоха две масички и няколко свещи, които разположиха от двете страни на драпирания, тържествен пиедестал на мъдростта. За нула време говорителите бяха издигнали опростена, но достолепна конструкция.
Калан познаваше доста хора в Средната земя, които владееха магията и изпълняваха функции, сходни с тези на Мъдреца. Обикновено такива хора имаха помощници, каквито в случая бяха говорителите. Не би допуснала грешката да подценява тези примитивни шамани и връзката им със света на духовете. Някои от тях наистина общуваха с духовете и имаха силно влияние върху сънародниците си.
Определено обаче не разбираше как народ, лишен от всякаква искрица магия, използва пратеник от света на духовете. Ако този човек наистина беше такъв, за какъвто се представяше, и тръгнеше срещу тях, всичките им усилия щяха да са напразни.
Говорителите се подредиха от двете страни на платформата и дръпнаха завесата само колкото да се вижда затъмненото пространство отзад.
Там, кръстосал крака върху възглавницата, седеше мъж, всъщност по-скоро момче, в бели одежди, ръцете му, сключени като за молитва, почиваха в скута. Изглеждаше на не повече от десетина години. Очите му бяха превързани с черна лента.
— Та той е още дете — каза Ричард.
Един от говорителите го удостои с убийствен поглед, задето прекъсва церемонията.
— Само децата са достатъчно невинни, за да не познават мръсотията на живота и да могат да се докоснат до истинската мъдрост. С възрастта това, което сме преживели, се напластява върху първоначално непоквареното ни вътрешно възприятие. Но в нас все пак остава споменът за онова отминало чисто съзнание и затова разбираме, че истинската неопетнена мъдрост може да се открие само в едно дете.
Мъжете около него закимаха многозначително. Ричард изгледа косо Калан.
Един от говорителите коленичи пред платформата и сведе плешивата си глава.
— Премъдри, нуждаем се от вашето вездесъщо напътствие. Някои наши сънародници искат да започнат война.
— Войната не решава нищо — пропя благочестиво Мъдреца.
— Може би ще поискате обяснение.
— Няма обяснение за агресията. Войната не решава нищо. Да се биеш, означава да признаеш безсилието си.
Хората в помещението се отдръпнаха назад смутени, че са обезпокоили светия човек с недодяланите си въпроси, чиято очевидна низост за един миг бе разнищена и разголена от неговата чиста мъдрост.