— Мъдър отговор. Вие ни разкрихте мъдростта в нейната най-истинска и най-чиста същност. Всички хора трябва да отворят ушите си за тази истина. — Онзи пак се поклони. — Опитахме се да им кажем…
— Защо ти е тази маска на очите? — прекъсна Ричард коленичилия пред платформата говорител.
— Долавям гняв в гласа ти — каза Мъдреца. — Докато не потиснеш омразата в себе си, всичко е обречено на провал. Разтвориш ли сърцето си, ще откриеш доброто у всеки.
Ричард сложи ръка върху гърба на Оуен и го избута напред. После се протегна назад между хората и като сграбчи Ансон за ризата, дръпна и него напред. Тримата застанаха пред платформата на Мъдреца. Само Ричард стоеше гордо изправен. Избута с крак коленичилия говорител.
— Попитах защо носиш маска на очите си — повтори въпроса си Ричард.
— Познанието трябва да отстъпи място на вярата. Истината се достига само с най-чиста вяра — отвърна Мъдреца. — Преди да видиш, трябва да повярваш.
— Да вярваш, без да виждаш истината за нещата, не означава, че си мъдър, а чисто и просто, че си избрал по своя воля да си сляп. За да научиш и да разбереш, първо трябва да видиш.
Хората около Калан изпитваха неудобство, че Ричард говори по този начин на техния Мъдрец.
— Омразата ражда само омраза.
— Ставаше дума за познание. Не съм те питал за омразата.
Мъдреца сключи молитвено ръце пред гърдите си и приведе глава.
— Мъдростта е навсякъде около нас, но нашите очи ни заслепяват, нашите уши ни заглушават, мозъкът ни товари с мисли, които ни правят невежи за нея. Нашите сетива ни заблуждават. Осезаемият свят не може да ни разкрие истинската същност на действителността. За да се слееш с великата същност на истинския смисъл на живота, първо трябва да се вгледаш със затворени очи навътре в себе си и да откриеш истината.
— Значи щом имам очи, съм сляп, щом имам уши, съм глух. Имам ли мозък, Съм невежа — обобщи Ричард, скръстил ръце на гърдите си.
— Първата стъпка към мъдростта е да приемеш, че по принцип реалността е непознаваема. Следователно онова, което си въобразяваме, че знаем, всъщност е нереално.
— За да живее, човек трябва да яде. Как ще простреляш див елен в гората, за да се нахраниш? Като си завържеш очите? Като си запушиш ушите? Като го направиш насън, за да не позволиш на мозъка си да се замисли над това, което вършиш?
— Ние не ядем месо. Грешно е да убиваш животни само за да се нахраниш. Животните заслужават да живеят точно колкото и хората.
— Значи ядете само зеленчуци, плодове, яйца, сирене — такива неща.
— Разбира се.
— Как се прави сирене?
Някой отзад се закашля, за да разсее настъпилата неловка тишина.
— Аз съм Мъдрецът. Моето призвание не е свързано с тази дейност. Сиренето се приготвя от други хора, за да можем ние да се нахраним.
— Ясно. Не знаеш как се прави сирене, защото никой не те е научил. Чудесно. Значи, седиш си ти тук със завързани очи и с чисто съзнание, освободено от досадни знания относно сиренето. Но как се прави сирене? Пада ти готово от небето ли? Или умението да правиш сирене достига до теб посредством божественото ти прозрение, както си седиш с вързани очи?
— Действителността не се поддава на…
— Нека те попитам следното: как, след като трябва да си със завързани очи, за да не виждаш, да си със запушени уши, за да не чуваш, и да си с дебели ръкавици, за да не усещаш, та в такъв случай как ще се справиш с нещо елементарно, като например да си откъснеш репичка, за да се нахраниш. Какво ще кажеш да забравим за тапите в ушите и за ръкавиците. Да оставим само превръзката на очите и да ми покажеш как ще си откъснеш репичка, за да хапнеш. Готов съм дори да те изведа до прага, а после се оправяй сам. Хайде, де. Да тръгваме.
— Ами, аз… — Мъдреца облиза устните си.
— Ако се лишиш от зрение, слух и осезание… как ще успееш да си засадиш градината, та да има какво да ядеш? Как ще си набереш горски плодове или ядки? Ако действителността не съществува, след колко време ще умреш от глад, докато чакаш някакъв си вътрешен „истинен“ глас да те нахрани?
Един от говорителите се втурна към Ричард и понечи да го избута назад. Ричард обаче го блъсна силно и онзи се намери на пода. Говорителите отстъпиха още няколко крачки. Ричард вдигна крак върху платформата, подпря се с лакът на коляно и се наклони към Мъдреца.
— Отговори на въпросите ми, Премъдри! Кажи ми какво научи за сиренето, докато се взираше в дълбините на съществото си със завързани очи? Хайде, нека чуем.
— Но… въпросът е подвеждащ.
— Нима? Значи според тебе въпрос, отнасящ се до отстояване на ценностите, е подвеждащ? За да оцелеят, всички живи същества трябва успешно да отстояват ценностите си. Птицата ще умре, ако не успее да си хване червеи. Това е основен принцип. Така е и с хората.