Кара очевидно искаше да бъде достатъчно близо до Ричард и Калан, за да ги пази. Калан беше сигурна, че думите на Господаря Рал са докоснали сърцата на повечето хора, но не можеше да предвиди как ще се развият събитията оттук насетне.
Говорителите като че бяха изгубили непоколебимостта си. Не искаха да имат нищо общо с човека, извършил подобно нещо. Най-накрая един от тях се отдели от събратята си и закрачи към момчето, сгушено в майчината прегръдка на Калан.
— Съжалявам — Гласът му беше искрен. Обърна се към съгражданите си, чиито погледи бяха вперени в него. — Съжалявам. Повече не искам да бъда говорител. Пророчеството е изпълнено. Нашето избавление е близо. Мисля, че ще бъде най-добре да се вслушаме в думите на тези хора. Повече не искам да живея в смъртен страх от войниците на Ордена.
Не последваха радостни възгласи, нито бурни овации, но макар и смълчани, хората явно бяха съгласни с думите му. Доколкото Калан можа да види в мрака, всички закимаха одобрително, сякаш така даваха израз на надеждата си, че тайното им желание да се сложи край на зверствата на Императорския орден повече няма да бъде смятано за грях, а за нещо съвсем редно и обяснимо.
Ричард коленичи край Оуен, докато другите превързваха рамото на Ансон, който правеше опити да се изправи. Цялата му ръка беше прогизнала от кръв, но превръзката подейства почти веднага. Като видя, че Ансон е жив и раната му не е сериозна, Калан въздъхна с облекчение.
— Май ще трябва да се зашие — отбеляза Ричард. Наобиколилите го мъже бяха съгласни с него. През тълпата си проправи път един старец и излезе напред.
— Аз ще се заема. Пък разбирам и от билки и ще направя отвара.
— Благодаря ти — каза Ансон, докато се изправяше, облегнат на приятелите си. Още беше зашеметен и се налагаше да го подкрепят. Щом се почувства по-стабилен, продължи: — Благодаря ти, Господарю Рал, че оправда смисъла на казаното в отдаването: „Господарят Рал е нашата защита.“ Не бях предполагал, че след като поемем по избрания път, аз ще съм първият, чиято кръв ще се пролее. Нито пък бих повярвал, че срещу мен ще вдигне ръка не враг, а сънародник.
Ричард потупа Ансон по здравото рамо в знак на съпричастие към думите му.
— Мисля, че всички единодушно избрахме пътя на свободата — обяви Оуен, след като огледа множеството. Когато присъстващите закимаха в отговор, той продължи към Господаря Рал: — Как ще се отървем от войниците в Северин?
Ричард избърса меча си в крачола на панталона на мъртвия говорител. После вдигна поглед към събраните хора:
— Имате ли представа колко са войниците в Северин?
В гласа му не се долавяха гневни нотки. Калан забеляза, че откакто Ричард извади Меча на истината, в погледа му липсваше характерният блясък на съпровождащата оръжието магия. В очите на Търсача нямаше и искрица от гнева на меча, нямаше го смъртоносният танц на магията, нямаше я яростта, подхранваща движенията му. Той просто бе регистрирал заплахата и я бе премахнал. Макар последното да звучеше утешително, фактът, че магията не се появи заедно с изваждането на меча, беше доста тревожен.
Магията, на която бе разчитал безусловно винаги досега, най-сетне му изневери. Последните събития изпълниха Калан с мрачни предчувствия.
Хората се споглеждаха един друг и обсъждаха помежду си, че войниците от Ордена вероятно наброяват стотици. Един мъж дори твърдеше, че са няколко хиляди.
— Не са чак толкова, но не са и много по-малко — обобщи възрастна жена.
— Не можем да се справим с толкова много — обърна се Оуен към Ричард.
Оуен никога не беше участвал в истинска битка и не знаеше какво е всъщност. Ричард сякаш не го чу. Прибра меча си обратно в ножницата, скрита под черния плащ.
— Откъде знаеш? — попита той старицата.
— Аз помагам за приготвянето на храната им.
— Да не би да искаш да кажеш, че вие им готвите?
— Да — отвърна жената. — Мързи ги да си готвят сами.
— Кога започвате да правите следващото ядене?
— В момента се зареждат казаните за утре. Месото се задушава цяла нощ, за да е готово за следващата вечеря. Освен това нощем печем курабии, пържим яйца и правим овесена каша за закуска.
Калан си помисли, че войниците сигурно са доволни от толкова отзивчиви и изпълнителни роби. Ричард заснова между нея и Оуен, прехапал замислено долната си устна. Тези близо две хиляди въоръжени войници бяха свръх силите на малобройната им дружина, особено като се има предвид колко неопитни бяха хората от Бандакар. Калан разбра, че Ричард крои нещо.
Той хвана за ръката стареца, който превързваше Ансон.