Повдигна го, но вместо да се отвори само той, от масата се вдигна цялата кутийка. Зед тръсна глава и капакът най-сетне се отдели. Зед го сложи встрани.
Ако залезното заклинание не бъде отключено от крадеца, изнесъл го от Кулата, то можеше да бъде задействано само от магьосник, когото магията разпознава. Бързо, преди Сестрата да го е видяла, Зед капна малко слюнка в кутията, за да активира магията.
Щом мелодията зазвуча, за малко да припадне. Действаше. Магията не беше изгубила силата си. Зед надзърна към процепа на входа. Слънцето захождаше.
Прииска му се да скочи и да затанцува на веселата мелодийка. Да изкрещи от възторг. Макар да знаеше, че скоро ще умре, се почувства неописуемо. Още малко и край на мъките му. Съвсем скоро всички откраднати магически предмети щяха да бъдат унищожени, а Зед щеше да бъде мъртъв. Нямаше да могат да изтръгнат нищо от него. Щеше да остане верен на делото.
Жалко, че пленените семейства, които използваха, за да го накарат да им съдейства, също щяха да умрат, но поне щеше да им спести страданията. Изведнъж го обзе болезнена тъга — сети се, че и Ейди щеше да умре. Не искаше тя да умира, както не искаше и да страда.
Сестрата се протегна и върна капачето на мястото му.
— Трогателно.
Музиката спря, но все едно. Магията бе задействана. Мелодията беше само за потвърждение. И предупреждение — да бягаш надалеч. Е, последното нямаше как да стане.
Вече нямаше значение.
Сестра Тахира грабна със замах жълтата кутийка.
— Това го връщам обратно. — Наведе се към Зед. — Докато ме няма, ще заповядам на стражите да доведат следващото момиченце. Искам хубавичко да я разгледаш и да си помислиш какво ще и сторят мъжете в съседната палатка — при това без да им мигне окото, — ако продължаваш да упорстваш и да ни губиш времето.
— Ама аз…
Не успя да довърши изречението си, защото тя използва Рада’Хан, за да го прониже с изгаряща болка, която пропълзя от тила надолу към хълбоците му. Зед нададе вик и се изви на дъга; за малко да загуби съзнание. Свлече се обратно на стола с отметната назад глава. Нямаше сили да я изправи.
— Елате с мен — заповяда Сестра Тахира на стражите. — Ще имам нужда от помощ. Гвардеецът, който ще доведе момичето, ще ги наглежда за малко.
Задъхан от нестихващата болка, с насълзени очи, Зед заби поглед нагоре. Покривалото се вдигна и отвън нахлу светлина. Върху платнището се откроиха сенките на Сестрата и четиримата стражи, които се отдалечиха, вместо тях вътре влезе гвардеецът с момичето. Зед не сваляше очи от тавана — не искаше да поглежда още едно детско личице.
Накрая, щом болката стихна, той се поизправи на стола.
В палатката беше влязъл едър мъжага в кожената униформа на гвардеец от елитните части, с ризница и широк колан, на който висеше пълен набор от оръжия; пред него стоеше русоляво момиченце. Същото, което се беше усмихнало на Зед. Магьосникът затвори очи за миг, потиснат от болезнената мисъл какво щяха да сторят на бедното дете, чието лице така му напомняше на някого.
Когато погледна отново, малката пак му се усмихна. После му смигна.
Зед зяпна. Детето повдигна рокличката си на цветя, колкото той да забележи двата ножа, привързани с ремък о двете и бедра. Зед мигна няколко пъти, за да се увери, че не сънува. Вгледа се в усмихнатото и лице.
— Рейчъл…?
Тя грейна.
Зед вдигна очи да огледа мъжагата, който я охраняваше.
— Добри духове… — прошепна. Беше граничният надзирател.
— Чувам, че си загазил — каза Чейс.
За миг Зед беше убеден, че наистина халюцинира. После разбра защо Рейчъл хем му се струва позната, хем е толкова различна. Бяха изминали повече от две години и половина от последния път, когато я видя. Русата и коса, преди късо подстригана, сега беше дълга. Освен това малката беше с близо две глави по-висока.
— Доколкото те познавам, Ейди, проблемите ти ще да се дължат изцяло на нашия приятел Зед — констатира Чейс, затъкнал палци зад широкия си кожен колан.
Магьосникът погледна през рамо. На лицето на Ейди грееше прелестната и усмивка, в очите и блестяха сълзи. Не си спомняше кога за последно я бе видял да се усмихва.
— Той бъде способен носи всякакви неприятности — обясни тя на граничния надзирател.
Зед не беше виждал стария си приятел Чейс от две години и половина. Именно Чейс ги бе завел двамата с Ричард при Ейди, за да им покаже старата чародейка пътя през границата, която Мрачният Рал малко след това разруши. Макар Чейс да беше по-голям от Ричард, той бе сред най-скъпите и най-верните му приятели.