Рикка издърпа Сестра Тахира за косата и я блъсна към Ейди.
— Сваляй тази гадост от врата и!
— В никакъв случай няма да…
Рикка заби Агнела си под брадичката на Сестрата. От долната устна на Тахира бликна кръв, която я задави, докато жената отчаяно се опитваше да си поеме дъх.
— Казах ти да махнеш това нещо от врата на Ейди. И повече да не си посмяла да ми възразяваш!
Сестра Тахира пролази към Ейди, за да изпълни заповедта на Морещицата.
Чейс вдигна юмруци на хълбоците си и изгледа Зед, който все още седеше на земята.
— Е, какво си намислил? Да теглиш чоп на кой да окажеш честта да те освободи? — Мътните ви взели, хора, не чувате ли какво ви говоря? Трябва да изчезвате оттук!
— Стига, Зед! — закани му се с пръст Рейчъл. — Пред деца не се говорят такива думи и ти го знаеш.
Онемял от изненада, Зед изгледа ококорено Чейс.
— Знам — въздъхна граничният надзирател. — И на мен не ми е леко с нея.
— Слънцето скоро ще залезе! — изрева Зед.
— Наистина би било по-добре да изчакаме залеза — обади се капитан Зимер. — По-лесно ще се измъкнем от лагера по тъмно.
Палатката се изпълни с жужене, а въздухът завибрира. После се чу кратко металическо изпукване и Ейди извика от облекчение, когато яката около врата и падна.
— Никой ли не ме чува? — Зед се изправи на колене и размаха юмрук: — Задействал съм залезно заклинание.
— Моля? Какво си задействал? — поинтересува се Чейс.
— Залезно заклинание! Предпазваща магия от Кулата. Един вид щит. Когато усети, че другите щитове са пробити и липсват охранявани предмети, това заклинание се намества сред откраднатото. Когато крадецът го отвори, за да види какво има вътре, магията се активира. При първия залез заклинанието изригва и унищожава всичко плячкосано.
— Глупак такъв! — размаха насреща му юмрук Сестра Тахира.
— Май наистина трябва да се махаме — каза Рикка и го хвана за ръката.
— В такъв случай, дръж се — додаде Чейс и го сграбчи за другата ръка.
Зед се освободи и от двамата и им посочи залязващото слънце, което проблясваше през прореза, направен от капитан Зимер.
— Само след броени мигове всичко наоколо ще бъде опожарено.
— В какъв радиус? — попита капитанът.
— Може да избие хиляди — разпери ръце Зед. — Няма да разруши целия лагер, но поне тази част ще бъде изравнена със земята.
Всички заговориха в един глас, но Чейс ги надвика и сърдито им кресна да замълчат.
— Чуйте ме всички. Ако се държим като бегълци, ще ни хванат. Капитане, вие и хората ви тръгвате с мен. Ще се престорим, че Зед и Ейди са наши пленници. Както и Рейчъл — с нея вече пробвахме и благодарение на този номер проникнахме в лагера. Бях чул, че държат деца като заложници. — Посочи Рикка и Сестра Тахира. — Те също тръгват с нас; ще бъдат Сестрите, които отговарят за пленниците освен нас, гвардейците.
— Искаш ли първо да свалим яката от врата ти? — обърна се Рикка към Зед.
— Сега няма време за това. Да тръгваме.
— Чакай! — Ейди го сграбчи за ръката.
— Какво има?
— Чуй ме, старче. Околните палатки бъдат пълни със семейства и деца. Всички те ще умрат. Вие вървете. Доберете се до Кулата. Аз бъда измъкна невинните хора оттук.
Планът и не се хареса на Зед, но той знаеше, че да спориш с Ейди е безсмислено, пък и нямаше време.
— Тогава се разделяме на две — отсече капитан Зимер. — Аз и хората ми, в ролята си на стражи, ще измъкнем мъжете, жените и децата и ще се върнем при армията ни заедно с Ейди.
Рикка кимна.
— Предай на Вирна, че отивам да помогна на Зед да си върнем Кулата. Закрилата на една Морещица няма да му е излишна.
Огледаха се, за да видят дали всички са съгласни. Никой не възрази. Изглежда най-накрая стигнаха до споразумение.
— Решено — каза Зед. Прегърна Ейди и я целуна по бузата. — Пази се! И кажи на Вирна, че ще си върна Кулата. Ти и помагай да опазите проходите.
Ейди кимна в отговор.
— Ти също се пази. И слушай Чейс — той бъде добър човек, щом бил толкоз път, за да спаси теб.
Зед се усмихна, но в следващия миг ахна с глас, щом Чейс го сграбчи за робата и го дръпна навън.
— Слънцето ще залезе всеки миг, трябва да се махаме. И не забравяй, че си пленник.
— Тая роля я владея добре — измърмори недоволно Зед, докато го влачеха като чувал с картофи. Усмихна се на Ейди, която пътьом го изпращаше с поглед. Тя му прати една последна усмивка в отговор и изчезна.
— Чакайте! — извика Зед. Бързо се протегна към една от каруците и извади предмет, който явно бе решил, че не бива да бъде унищожен. Пъхна го в джоба си. — Готово, да тръгваме.
В целия лагер цареше хаос. Елитни гвардейци в пълна бойна готовност и с извадени оръжия тичаха към шатрите на командния състав. Други бягаха към обръча от барикади. Тръби свиреха тревога и раздаваха всевъзможни кодирани заповеди. Зед очакваше всеки миг да ги спрат, за да бъдат отведени за разпит.