— Трябваше да ме оставиш да накарам Сестрата да свали тази яка от врата ти, докато все още имахме възможност — подвикна му Рикка тичешком.
— Ако се бяхме помотали още малко, сега щяхме да сме в центъра на експлозията — отговори Зед.
— Така си е — съгласи се Рикка.
Забавиха ход, за да си поемат дъх. Навсякъде около тях тичаха хора. Сред настаналото объркване и хаос никой не обърна внимание, че тези четиримата всъщност бягат. Докато забързано си проправяха път през огромния лагер на Императорския орден, Зед прегърна Рикка през рамо и я притегли към себе си.
— Благодаря ти, че дойде да ми спасиш живота.
Тя му хвърли хитра усмивка.
— Нима можех да те оставя на онези свине — след всичко, което направи за нас! Освен това Господарят Рал си има Кара. Сигурна съм, че ще бъде доволен дядо му също да има Морещица за охрана.
Зед беше прав. Светът наистина се бе обърнал наопаки.
— Скрили сме коне и провизии — каза Чейс. — На излизане ще трябва да намерим кон и за Рикка.
Рейчъл надникна над рамото на Чейс, обвила с ръце врата му. Погледна Зед намръщено и сериозно прошепна:
— Малко е сърдит, защото трябваше да си остави всичките оръжия и да дойде почти невъоръжен.
Зед мерна бойната секира, висяща на бедрото на Чейс, меча от другата му страна и двата ножа на кръста му.
— Да, съгласен съм, че чувството на беззащитност може да направи човек раздразнителен.
— Не ми харесва това място — прошепна Рейчъл в ухото на Чейс.
Той я потупа по гърба, а тя отпусна глава на рамото му.
— Скоро ще си бъдем обратно в гората, мъничката ми. Сред всичките писъци и вилнеещата наоколо смърт това бе най-милата гледка, която Зед можеше да си представи.
Петдесет и четвърта глава
ВИРНА СПРЯ И ИЗЧАКА приближаващия към нея в тъмното патрул. Хвана по-изкъсо юздите на коня си, в случай че животното се подплаши.
— Може би ни нападат, Прелате — задъхано изстреля войникът, явно притеснен.
— Какво имаш предвид? Какво става? — попита намръщено тя.
— Нещо се приближава по пътя — посочи войникът назад към прохода Добин. — Май е каруца.
Врагът ги държеше постоянно нащрек — хора, които се промъкват в тъмнината; омагьосани коне, диво препуснали към щитовете, за да ги пробият; безобидни на вид покрити каруци, в които се спотайват стрелци; бурни ветрове, изпратени посредством специални заклинания.
— Понеже вече е тъмно, според командира тая каруца е доста подозрителна и не бива да рискуваме.
— Звучи разумно — отвърна Вирна.
Беше време да се връща в лагера. Лично обиколи постовете, за да се убеди със собствените си очи в надеждността на защитите им, да нагледа патрулите, преди дежурните да са се върнали в лагера за вечерната сбирка, където щяха да рапортуват за изминалия ден.
— Командирът предлага да унищожим каруцата, преди да се е приближила прекалено. Потърсих някоя свободна Сестра, но не намерих наблизо, Прелате. Ако не ви се занимава, можем да накараме хората горе да пуснат скален къс върху каруцата и да я разбият.
Вирна бързаше да се върне в лагера за срещата с офицерите.
— Предай на командира си да постъпи, както счита за уместно.
Войникът отдаде чест със свит пред гърдите юмрук.
Вирна обърна коня си и сложи крак на стремето. Нима онези от Императорския орден наистина се надяват Д’Харанската армия да пусне в лагера си цяла каруца, и то през нощта? Със сигурност не са толкова глупави да смятат, че няма да бъде забелязана в тъмното. Тя спря и погледна към отдалечаващия се вече войник.
— Чакай! — Мъжът спря и се обърна. — Размислих. Ще дойда с теб.
Глупаво беше да използват заредените в готовност скални блокове. Ще им потрябват в случай на внезапна масирана атака срещу прохода. Няма смисъл да си изиграят козовете предварително.
Тя последва войника нагоре по пътеката към наблюдателния пост, където го чакаха останалите от патрула. Очите им шареха между дърветата. На светлината на изгряващата луна пътят долу под тях блестеше като сребърна нишка.
Вирна вдъхна дълбоко успокояващия аромат на елите, загледана в сребристия път, по който се приближаваше покрита каруца, теглена с мъка от един кон. Стрелците напрегнато чакаха в пълна готовност. Отстрани стоеше покрит фенер в случай, че се наложи да изпратят горящи стрели, за да запалят каруцата.
Не се виждаше кой пътува вътре. Според Вирна празна каруца си беше доста подозрително. Спомни си за онова странно съобщение от Ан — да пуснат празната каруца да мине.
Само че нали вече пуснаха една каруца. Вирна си спомни, че момиченцето, донесло съобщение от Джаганг, бе дошло по същия път и по същия начин. Сърцето и се сви при мисълта, че това може би е ново съобщение от императора.