Усети как в нея се напъха нещо чуждо и ужасяващо, надхвърлящо всичките и представи за кошмар.
През съзнанието и премина изпепеляваща лава от болка, която проникна до дълбините на самата и душа.
Сякаш всичко вътре в нея бе разпарчетосано.
Понечи да изкрещи, но не можа.
Нощта стана още по-черна.
Калан чу в душата си да отеква смях.
Петдесет и осма глава
РИЧАРД РЯЗКО ОТВОРИ ОЧИ. Изведнъж се почувства буден — някак ужасяващо и категорично.
Косъмчетата по тила му настръхнаха. Като че цялата му коса бе готова да се наежи. Сърцето му заби неконтролируемо.
Той скочи на крака. Изненадана от внезапното му изправяне, Кара, която бе наблизо, го подхвана под мишницата. Явно притеснена да не би той да не успее да се задържи на краката си, Морещицата загрижено смръщи чело.
— Как сте, Господарю Рал? Какво има?
В стаята бе тихо, всички вътре го наблюдаваха с разтревожени лица.
— Навън! — разкрещя се Ричард. — Събирайте си нещата! Веднага всички вън!
Той сграбчи раницата си. Не видя Калан, но мярна раницата и и я взе. За миг се почуди дали все още не сънува, но никога не помнеше сънищата си. Дали пък това чувство не бе продължението на ужасен сън? Не, случваше се в действителност.
Мъжете, първоначално объркани и нерешителни от внезапните заповеди на Ричард, като го видяха да си грабва снаряжението, се заизправяха и се втурнаха да си събират нещата. Хаотично заприбираха багажа, независимо чий е.
— Хайде! — крещеше Ричард и избутваше към вратата обърканите хора. — Вървете! По-живо!
Изпита странното усещане за външен допир, сякаш нещо го погали — нещо топло и неприятно. Целият настръхна.
— Побързайте!
Мъжете се блъскаха нагоре по сумрачното стълбище пред Ричард. Обхваната от панически стремеж да избяга, Бети се шмугна между краката му и хукна нагоре. Кара бе плътно зад него.
Косъмчетата по тила му настръхнаха, сякаш в очакване да удари мълния. Огледа тъмната, опустяла стая.
— Къде са Калан и Дженсън?
— Вече излязоха — отвърна Кара.
— Добре. Да вървим!
Внезапен огнен взрив от дъното на стаята събори Ричард точно когато изкачи стълбите. Кара се строполи в краката му. Подземието изригна в пламъци и цялото стълбище блесна в оранжево жълта светлина. По стъпалата на талази запълзяха огнени кълба.
Ричард сграбчи Кара за ръката и двамата се метнаха през прага. В мига, в който излетяха навън в нощта, сградата зад тях се сгромоляса под страховития рев на пламъците. Огнените езици завихриха във въздуха части от разпарчетосаната къща. Ричард и Кара се снишиха под градушката от горящи дъски, които затрополиха по земята.
Щом се отдалечиха от горящата сграда, Ричард бързо огледа пътеката, за да се увери, че никой не ги преследва. Като не забеляза непознати, поведе хората си далеч от пожара.
— Трябва да се махаме оттук — подвикна на Ансон. — Николас е знаел къде сме. Нямаме много време, преди огънят да привлече вниманието на войниците.
Огледа се за Калан, но не я видя. С нараснало безпокойство мярна Дженсън, Том и Оуен да тичат по пътеката към него. По изражението им отгатна, че нещо не е наред. Когато Дженсън се приближи, я сграбчи за ръката.
— Къде е Калан?
— Ричард, тя… тя… — преглътна през сълзи Дженсън и избухна в ридания.
Размахал четвъртито шишенце и парче хартия, Оуен също се разплака неудържимо.
Ричард погледна Том в очакване на бърз отговор.
— Какво става тук?
— Николас откри противоотровата. Предложи да я разменим… за Майката Изповедник. Опитахме се да я спрем, Господарю Рал. Кълна се. Но тя не искаше и да чуе. Каза, че първо ще вземе противоотровата, а после ще спре Николас. След като вземеш противоотровата, ако тя не успее да му попречи, заръча да и се притечеш на помощ.
Бушуващите пламъци осветиха мрачните лица на околните.
— Науми ли си нещо, край — добави Том. — Винаги успява да намери начин да наложи своето.
Ричард знаеше, че това е самата истина. Сред рева и грохота на огъня горящата сграда стенеше и пращеше. Покривът започна да пропада, в небето изригна фонтан от искри.
Оуен припряно подаде на Ричард четвъртитото шишенце.
— Направи го, за да вземе противоотровата, Господарю Рал. Искаше да я получиш, за да се оправиш. Каза, че това сега е най-важното — докато не е станало твърде късно.
Ричард извади корковата тапа на шишето. Усети лек аромат на канела. Готов за плътен, сладникав и остър вкус, отпи първата глътка. Очакванията му не се оправдаха.
Погледна Дженсън и Оуен в лицата.
— Това е вода.
— Какво? — възкликна Дженсън ококорена.
— Вода. Вода с малко канела — Ричард я изля на земята. — Не е никаква противоотрова. Калан се е пожертвала напразно.