Съгледвачът, когото бяха изпратили да огледа напред, понеже най-добре познавал района, се появи от една тясна уличка. Другарите му се приближиха към него, без да се отлепят от стената. Искаха да останат незабелязани възможно най-дълго.
— Открих ги — задъхано съобщи съгледвачът, вдигнал ръка надясно.
— Колко са? — запита Ричард.
— Мисля, че това е основната им войска в града, Господарю Рал. Там нощуват. Както предположихте, още не са се събудили. Разположили са се в няколко обществени и административни сгради. Но има и лоша новина. Хората от града са направили жив щит около тях.
Ричард прокара пръсти през косата си. С усилие потисна кашлицата си. Подпря се на рамката на близкия прозорец, за да запази равновесие.
— В какъв смисъл „жив щит“?
— Тълпи от хора са обградили войниците. Охраняват ги. Искат да ни попречат да атакуваме.
— Ясно — въздъхна гневно Ричард. Обърна се към притеснените, изпълнени с очакване лица на хората си. — Чуйте ме добре. Започваме битка със злото. Ако някой застане на страната на злото и защитава злодеите, значи се стреми към утвърждаването на злото.
— Да разбираме ли, че ако местните се опитат да ни спрат, трябва да използваме сила срещу тях? — попита колебливо един от мъжете.
— Какво се опитват да постигнат тези хора? Каква е тяхната цел? Искат да ни попречат да унищожим Императорския орден. Тъй като мразят живота, те презират свободата повече от робството.
Ричард посрещна погледите им с непоклатима решителност.
— Всеки, който защитава врага или му помага по каквато и да е причина, е на негова страна. Тук няма нищо сложно. Щом се опитват да защитят врага и да ни попречат да си свършим работата — убийте ги!
— Но те са невъоръжени — възрази един от мъжете.
— Напротив, въоръжени са със зловещата идея да завладеят света. Ако успеят, вие сте мъртви! — разпали се още повече Ричард. — За да запазите живота на много невинни и на близките си, и то с цената на най-малко жертви, действайте мълниеносно и решително. Тогава ще има мир. Ако онези хора се опитат да ни попречат, значи действително са на страната на убийците и изнасилвачите — осигуряват им още един ден живот, в който да убиват. Такива хора не трябва да бъдат съдени по друг начин, освен като служители на злото. Опитат ли да ви спрат — убийте ги.
За момент настъпи тишина. Тогава Ансон допря юмрук до гърдите си:
— С омраза в сърцето… да отмъстим без пощада.
По лицата на мъжете зад него се изписа желязна решителност. Всички вдигнаха юмрук до сърцето си и произнесоха клетвата.
— Да отмъстим без пощада!
— Да тръгваме. — Ричард тупна Ансон по рамото.
Излязоха бързо от дългата сянка на сградите и свърнаха зад ъгъла. Видели Ричард и дружината му да се приближават, хората в другия край на улицата се обърнаха с лице към тях. Още мъже и жени от града изпълниха улицата пред няколкото сгради, където войниците бяха устроили казармите и командния си щаб. Местните имаха доста парцалив вид.
— Долу войната! Долу войната! Долу войната! — завикаха, щом дружината на Ричард се впусна напред в смъртоносен бяг.
— Дръпнете се! — извика им Ричард, щом приближи. Нямаше време за любезности и обяснения. Успехът на нападението им зависеше най-вече от бързината. — Разчистете пътя! Предупреждаваме ви веднъж и няма да повтарям! Дръпнете се от пътя ни или ще умрете!
— Спрете омразата! Спрете омразата! — скандираха хората, хванати за ръце.
Нямаха и представа каква омраза бушува в гърдите на Ричард. Той извади Меча на истината. Магията на оръжието не се отзова, у Ричард се бе насъбрала достатъчно ярост. Той забави своя бяг в бърз ход.
— Дръпнете се! — изкрещя за последно, преди да връхлети върху тълпата.
Една тантуреста, къдрокоса жена излезе напред.
— Спрете омразата! Долу войната! Спрете омразата! Долу войната! — крещеше тя, кръглото и лице бе почервеняло от гняв.
— Дръпнете се или ще умрете! — изкрещя Ричард, без да спира.
Червендалестата лелка замахна с месестия си юмрук към Ричард и започна да скандира гневно:
— Убийци! Убийци! Убийци! — Към нея се присъединиха още гласове.
Докато профучаваше покрай жената, Ричард нададе боен вик, замахна мощно и отсече къдравата и глава заедно с вдигнатата ръка. Фонтан от кръв заля лицата на хората зад нея, които продължаваха да повтарят безсмислените си лозунги. Главата и безжизнената ръка паднаха сред тълпата. Един мъж направи грешката да посегне към меча на Ричард и бе безпощадно и фатално прободен.
Мъжете зад Ричард нападнаха редицата защитници на злото с непоколебима стремителност. Местните, въоръжени само с манипулирана омраза, падаха окървавени, тежко ранени или мъртви. Човешката редица се поддаде на безпощадния натиск. Някои от тях, надавайки гневни викове, нападаха войниците на Ричард с юмруци. В отговор получаваха голи и смъртоносни стоманени остриета.