— Чак пък най-прекрасното! — засмя се Фридрих. — Ако имах малко станиол, щях да ти го позлатя. Така си изкарвах прехраната преди време. — После се облегна назад и се усмихна на себе си: — Преди Господарят Рал да ме направи граничен надзирател.
— Излиза, че сега Кулата е по-уязвима и застрашена от нападатели, които не са подвластни на магията. Мене ме бива да я пазя от хората, родени с дарбата, но не и от онези, които не притежават нито искрица от нея — провлачи замислено Зед, обръщайки се и към двамата мъже.
— Така излиза — кимна Чейс.
— Работата е там, че границата вече не съществува — продължи Зед, — та си мислех, че при цялата тази бъркотия, ако нямате нищо против, защо да не се съгласите да ми помагате да защитаваме Магьосническата кула. Аз изобщо не мога да се сравнявам с хора, обучени да охраняват подобни места. — Зед се наведе напред и се намръщи. — А това е жизненоважно.
Чейс дъвчеше един сухар, опрял лакти на масата, и гледаше Зед.
Накрая замислено обиколи чинията с лъжицата си.
— Наистина би било фатално, ако Джаганг отново изпрати онези хора, родени без дарбата, за да нападнат отново Кулата. — Замисли се. — Ема ще ме разбере.
— Че доведи я тук — сви рамене Зед.
— Да я доведа тук ли? — намръщи се Чейс.
— В Кулата има достатъчно място — посочи наоколо Зед.
— Ами децата? — облегна се назад Чейс. — Не ти трябват всичките ми деца тук, в Кулата, Зед. Ще тичат надолу нагоре, ще играят из залите. Ще луднеш. Освен това — добави, като хвърли намръщен поглед към Рейчъл, — всичките са от грозни по-грозни.
Рейчъл вдигна пред устата си един сухар, за да скрие кикота си.
Зед си припомни звука на детския смях в Кулата, радостните възгласи.
— Е, вярно, може да ми дойдат малко в тежест — съгласи се. — Но нали най-важното е да опазим Кулата. Струва си да се направят някои жертви.
Рейчъл отмести поглед от Чейс към Зед.
— Новата ми сестра, Лий, ще ти донесе Котарак, Зед.
— Ами да! — плесна с ръце Зед. — Не съм го виждал цяла вечност. Лий грижи ли се добре за него?
— О, да! — кимна Рейчъл сериозно. — Всички се грижим добре за Котарак.
— Какво мислиш, Рейчъл? — попита най-накрая Чейс. — Би ли искала да живееш на това прашно и старо място със Зед?
Рейчъл скокна и прегърна крака на Чейс.
— О, да, може ли? Ще бъде знаменито!
— Значи е решено — въздъхна Чейс. — Но ще трябва да се държиш добре и да не вдигаш много шум на Зед.
— Обещавам — каза Рейчъл и се обърна загрижено към магьосника. — А ще трябва ли и мама като нас да пролази онзи тесен тунел, за да дойде до Кулата?
— Не, не. Ще уредим да дойде по нормалния път, както подобава на една дама — засмя се Зед, а после се обърна към Фридрих. — А, ти, граничен надзирателю? Искаш ли да продължиш да изпълняваш волята на Господаря Рал и да останеш да ни помагаш да пазим Кулата?
Фридрих бавно и замислено завъртя дървения ястреб на върха на едното му крило.
— Знаеш ли — добави Зед, — докато чакаш някое страховито нападение, ще намериш в Кулата цели купища остарели позлатени вещи, които отчаяно се нуждаят от поправка. Може би ще размислиш над предложението ми да станеш главен златар на Кулата? Имаме много златни листа. И когато един ден хората се завърнат в Ейдиндрил, ще имаш и постоянни клиенти.
Фридрих бе забил поглед в масата.
— Не знам. Всичко, което ми се случи напоследък, беше много вълнуващо, но откакто жена ми Алтея е мъртва, нищо не може да задържи интереса ми.
— Знам как е. И аз имах жена някога — кимна Зед. — Мисля, че ще ти се отрази добре да се хванеш да вършиш полезна работа.
— Е, добре — усмихна се Фридрих. — Приемам работата, магьоснико.
— Чудесно — обади се Чейс. — Тъкмо ще има кой да ми помага да заключвам непослушни деца в подземието.
Рейчъл се изкикоти. Чейс приглади косата си назад и стана.
— Е, Фридрих, щом ще бъдем надзиратели на Кулата, мисля, че трябва да направим няколко обиколки и да се уверим, че всичко е спокойно. Мястото е доста голямо, та Рикка сигурно би приела малко помощ.
— Само не забравяйте за щитовете — напомни им Зед, докато те се отправяха към вратата.
След като двамата мъже излязоха, Рейчъл подаде на Зед още един сухар, та да си доотопи яхнията. Беше сбърчила малкото си челце в сериозно изражение.
— Докато живеем тук, много ще се стараем да не вдигаме много шум, Зед.
— Знаеш ли, Рейчъл, истината е, че Кулата е просторно място. Съмнявам се, че вие с братята и сестрите ти ще ми пречите, ако решите да си поиграете.
— Сериозно?
Зед извади от джоба си една кожена топка, украсена с избелели сини и розови зигзагообразни линии, и я остави на масата.