— За нас би било удоволствие — отвърна Ричард и преглътна хапката си.
— Господарю Рал, защо ядеш месо? — намръщи се Оуен. — Та нали току-що си оправи дарбата! Няма ли да нарушиш равновесието?
— Не — усмихна се Ричард. — Знаеш ли, това, което предизвика проблема с дарбата ми, беше погрешното усилие да наложа фалшиво равновесие.
Оуен изглеждаше озадачен.
— Какво имаш предвид? Нали каза, че не трябва да ядеш месо, за да компенсираш проливането на кръв, което понякога ти се налага да правиш. След битката в укреплението не се ли нуждае дарбата ти от равновесие повече от всякога?
Ричард си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, зареял поглед в планините.
— Знаеш ли, работата е там, че ви дължа извинение — каза Ричард. — Всички вие ме слушахте, а аз не слушах собствения си глас. Каджа-Ранг се опитваше да ми помогне, като ми разкри думите върху статуята — думите, които ви казах: Заслужи победата. А те се оказаха предназначени преди всичко за мен.
— Не разбирам — рече Ансон.
— Казах ви, че вие разполагате със собствения си живот и имате право да го защитите. В същото време мислех, че за да балансирам проливането на кръв, което предизвиквам, с цел да опазя живота си и живота на близките си, аз не трябва да ям месо — с други думи, казвах си, че като защитавам себе си, като убивам тези, които нападат мен и други невинни хора, аз извършвам злодеяние. Заради убитите от мен хора си казвах, че за да компенсирам дарбата, която ми помага, трябва да и предложа в замяна постигане на равновесие.
— А магията на меча? Тя също бе изчезнала — обади се Дженсън.
— Да, беше изчезнала и сигурно точно това ми помогна да разбера проблема, тъй като дарбата и магията на меча са две различни неща, но и двете реагираха логично на едно и също неразумно действие от моя страна. Магията на меча започна да отслабва, защото аз самият, отхвърляйки месото, не вярвах напълно, че съм прав, като използвам сила срещу тези, които сеят насилие.
Магията на меча действа според убежденията на собственика му. Тя покосява единствено този, когото Търсачът счита за враг. Не би се насочила срещу приятел. Точно това трябваше да разбера. Като си налагах да балансирам използването на меча, по този начин аз всъщност показвах, че не съм убеден в правотата на действията си. Значи, като съм хранел в себе си вяра в една фалшива идея, която ми е била насаждана цял живот, също както е бил учен и народът на Бандакар — че убийството никога не е оправдано, аз сам съм потискал магията на меча. Чак когато напълно разбрах, че магията няма нужда от балансиране заради кръвта, която съм пролял, тъй като това проливане на кръв е не само правдиво, но е и единственото възможно правдиво действие, чак тогава магията на Меча на истината, а също и дарбата ми можаха да се възродят. Като отхвърлях месото, признавах, че дълбоко в себе си вярвам в същото, в което вярваше и народът на Бандакар, когато за първи път срещнахме Оуен и хората му — че убийството никога не е оправдано. Като си налагах да не се храня с месо, за да запазя равновесието, аз отричах вътрешно нуждата от самосъхранение, отричах същността на отстояването на правото на живот. Самото търсене на „компенсация“ заради нещо, в което съм бил прав, създаваше конфликт, който предизвикваше главоболието и който накара силата на Меча на истината да ми изневери. Причината беше в мен.
Ричард бе нарушил Първото правило на магьосника, вярвайки в една лъжа — че винаги е грешно да се убива, — защото се страхуваше да повярва в обратното. Бе нарушил и Второто правило, но най-силно и с най-мъчителни последствия бе нарушаването на Шестото правило. Беше пренебрегнал разума заради сляпата вяра. Загубата на дарбата и силата на меча бяха пряк резултат от потискането на разумната мисъл.
За щастие, спазвайки Осмото правило, Ричард бе успял да се вгледа в делата си и най-накрая да разбере накъде го водят мислите му. Едва тогава бе дораснал да се справи със ситуацията.
В крайна сметка бе изпълнил Осмото правило.
Ричард премести тежестта на другия си крак и се взря в насочените към него лица.
— Накрая разбрах, че делата ми са правдиви и нямат нужда от компенсация, тъй като равновесието им идва от разума. Разбрах, че понякога проливането на кръв е не само оправдан, но и единственият правилен и морален изход. Накрая разбрах точно това, което исках от вас да разберете. Че победата трябва да се заслужи.
Оуен погледна към останалите и се почеса по главата.
— Е, като обърнем поглед назад, смятам, че погрешната ти преценка е била напълно разбираема.
Дженсън, чиято червена коса се открояваше на зеления фон на дърветата и полето, го погледна с присвити срещу слънцето очи и въздъхна.