Калан се чувстваше най-обикновено човешко същество, не бе нито по-малко човек, нито по-малко жена от другите, не по-малко от тях обичаше живота. Но притежаваше Изповедническа сила, резултат именно от тази магия. Тя също беше потомка на жени, превърнати в оръжия — в случая предназначени да откриват истината.
— Какво има? — попита Ричард.
Тя вдигна глава и забеляза притеснения му поглед. Усмихна се насила и поклати глава, за да разсее притесненията му.
— И какво откри, като прескочи напред в книгата? Ричард си пое дълбоко дъх и скръсти ръце отпред на седлото си.
— Та значи, решили да опитат да използват цвят, за да помогнат на хората, родени без очи… да виждат.
Доколкото Калан разбираше от магия и история, това бе коренно различно и от най-жестоките опити за превръщането на хора в оръжия. И в най-ужасяващите случаи се бяха опитвали да отнемат даден човешки атрибут, като в същото време добавят или усъвършенстват някаква първична способност.
— С други думи — уточни Калан, — са се провалили.
Ричард кимна.
— И така, Голямата война отдавна била приключила, а Старият свят — заедно с онези като Императорския орден, които искали да унищожат магията — бил затворен на сигурно място зад новосъздадената граница. И тогава се установява, че родените с магьосническа дарба стремително са започнали да намаляват и че магията, създадена за династията Рал, връзката на Господаря Рал с неговия народ, предназначена да попречи на пътешествениците по сънищата да проникнат в съзнанието на хората, е довела до неочаквани последствия — до появата на лишени от искрицата на дарбата хора, представляващи необратим прескок във веригата на магията.
— Значи са имали два проблема за разрешаване — обобщи Калан, — намаляването на магьосниците, занимаващи се със задачи от магическо естество, и появата на хора, при които изцяло липсва всякаква връзка с магията.
— Именно. При това вторият проблем набирал скорост по-бързо от първия. В началото мислели, че все ще намерят някакво решение, някакъв лек. Но уви. Станало дори по-лошо, както вече ти казах: родените без искрицата на дарбата на свой ред раждали деца без искрица дарба. Само за няколко поколения броят на хората, откъснати от дарбата, нараснал лавинообразно — с неподозирана скорост.
— Наистина са били отчаяни — въздъхна дълбоко Калан.
— Настанал хаос.
— И какво са решили в крайна сметка? — запита тя, като отметна кичур коса.
Ричард я изгледа така, че тя мигновено разбра колко е притеснен от откритието си.
— Избрали са магията пред хората. Сметнали са, че този атрибут — магията или онези, които я притежават — е по-важен от човешкия живот. — Повиши глас: — И са избрали онова, срещу което са се били борили през цялата война — правото на хората, родени с едни или други качества (в случая — притежаващи магия), да живеят свободно живота си, да съществуват; те така преобърнали всичко, че атрибутът станал по-важен от живота, към който бил прикрепен! — Той въздъхна и отново заговори тихо: — Хората, родени без дарбата, били станали твърде много, за да подлежат на унищожение, затова били прогонени.
— Как така? Къде са ги пратили? — повдигна вежди Калан.
Ричард се наведе към нея, в погледа му заискри гняв.
— В Стария свят.
— Какво!
Той сви рамене и сякаш минавайки на страната на древните магьосници, заговори уж от тяхно име:
— Че какво друго са могли да сторят? Не е било възможно да ги избият — все пак те били членове на собствените им семейства! Мнозина от хората, родени с искрата на дарбата — но не магьосници или чародейки, следователно не такива, които са се имали за носители на дарбата, — имали синове, дъщери, братя, сестри, чичовци, лели, братовчеди, съседи, женени за лишени от дарбата — за така наречените колони на Сътворението. Те били част от обществото — едно общество, в което носителите на дарбата в пълния смисъл на думата ставали все по-малко.
В едно общество, където магьосниците били малцинство, при това изгубило доверието на хората малцинство, те нямало как да обрекат всичките онези дамгосани хора на смърт.
— Значи все пак и това им е минало през ум? По очите му разбра, че е права.