— Но така или иначе не успели да го направят — продължи той. — В същото време, след като опитали всичко, осъзнали, че не могат по никакъв начин да възстановят връзката с магията, веднъж прекъсната от тези хора — те се женели, имали деца, техните деца също се женели и имали свои деца. Така дамгата преминавала от поколение в поколение. Дамгосаните ставали все повече и повече, при това се множали с бързина, която никой не бил очаквал.
Що се отнася до родените с дарбата, било застрашено ядрото на техния свят — така както преди го застрашавала войната. Та нали именно това целели враговете им от Стария свят — унищожаването на магията. И ето че онова, от което те най-много се страхували, започвало да се случва.
Нямало как да поправят щетите, нямало как да спрат разпространението, а и не можели да избият ближните си. В същото време, докато дамгата се ширела, те губели време. Така че стигнали до единственото — според тях — разрешение на проблема — прогонването.
— Значи все пак е съществувал начин да се пресече границата? — попита Калан.
— Родените с дарбата нямало как да преминат границата, но за колоните на Сътворението магията не съществувала; тя не можела да им повлияе по никакъв начин, така че за тях границата реално не съществувала.
— Но как са били сигурни, че всички колони на Сътворението са прокудени? Достатъчно е било един да е останал, и цялата операция е щяла да изгуби смисъл.
— Родените с дарбата — магьосници и чародейки — си имат начини да разпознават напълно лишените от дарбата. Те ги виждат като дупки в света — нали Дженсън спомена, че е чувала да я наричат по този начин. Родените с дарбата ги виждат, но не ги усещат с дарбата си. Очевидно разпознаването на колоните на Сътворението не е било никакъв проблем.
— Ти усещаш ли някаква разлика? — попита Калан. — Усещаш ли Дженсън по различен начин? Като дупка в света?
— Не. Но аз не съм бил обучаван да използвам способностите си. А ти?
Калан поклати глава.
— Аз не съм чародейка, така че вероятно нямам способността да усещам хората с дарбата си. — Тя се намести на седлото. — И какво станало с онези хора?
— Жителите на Новия свят събрали всички лишени от дарбата, до последния човек, и ги пратили отвъд границата в Стария свят, където те обявили, че искат човечеството да се освободи от магията.
Ричард се усмихна въпреки печалността на ситуацията.
— По същество магьосниците от Новия свят дали на враговете си точно онова, което те искали и за което се борили — свят без магия. — Усмивката му се стопи. — Можеш ли да си представиш да прогоним Дженсън някъде в неизвестното просто, защото тя не умее да усеща магията?
Калан поклати глава и се опита да си представи миналото.
— Какъв ужас — да те изтръгнат от корените ти и да те прогонят, при това при враговете на твоя народ.
Известно време Ричард не каза нищо. Накрая продължи разказа си:
— На прокудените не им било никак леко, но травмата била не по-малка за останалите отсам границата. Представи си само подобна ситуация! Изведнъж да ти отнемат приятелите и близките — просто ей така. Това се отразило на всички сфери на живота — търговия, препитание. — В думите му прозвуча горчивина. — И всичко това, защото са решили, че има нещо, по-важно от човешкия живот.
За Калан беше истинско мъчение да слуша всичко това. Ричард, който яздеше до нея, бе потънал в мислите си и гледаше в другата посока.
— И как се развили нещата по-нататък? — попита тя. — Никога ли повече не чули нищо за прокудените?
Той поклати глава.
— Нито думичка. Те вече били отвъд границата. Завинаги.
Внезапно почувствала нужда от близост, Калан погали коня си по врата.
— Как са постъпвали с родените без дарбата след това? Той не я погледна.
— Убивали ги.
Калан преглътна отвращението си.
— Просто не мога да го проумея.
— Още с раждането на детето се разбирало, че е лишено от дарбата. Казват, че тогава било по-лесно — преди да бъде кръстено.
Гласът и изневери за миг.
— И все пак — успя да промълви тя — просто не си го представям.
— Не е по-различно от онова, което са били принудени да правят Изповедниците със синовете си.
Думите му я пронизаха болезнено. Не искаше да си спомня за онези времена. Не искаше да си спомня за случващото се с родено от Изповедник бебе от мъжки пол. Искаше да забрави как майката бе длъжна да изиска рожбата и да бъде умъртвена.
Убеждаваха ги, че няма друг начин. Миналото показало, че мъжете Изповедници не умеят да контролират силата си. Те се превръщали в чудовища, започвали войни, причинявали невъобразими беди.