Макар зеленчуците, поради липса на постоянни грижи, да не бяха особено едри, все пак пълнеха градините в целия град, така че Зед и Ейди щяха да разчитат на прясна храна още доста време. А защо да не я помоли да консервира нещичко и за зимата. Можеха да се запасят с кореноплодни на по-студените места в Кулата и да се погрижат за по-малотрайните зеленчуци. Така щяха да си осигурят повече храна, отколкото можеха да изядат.
На връщане Зед мярна отвъд оградата между две къщи примамлив храст, окичен със зрели къпини. Взе една кърпа и докато я пълнеше с вкусните черни плодчета, от време на време се оглеждаше, за да не би да го изненада някой неочакван гост, накрая върза кърпата и я постави най-отгоре в торбата, над по-тежките продукти.
Имаше още доста узрели плодове и понеже сърце не му даваше да ги остави да изгният или да бъдат изкълвани от птиците, се зае да напълни и джобовете си. Не се притесняваше, че ще си развали вечерята; до Кулата, кацнала високо на един планински връх, имаше доста ходене пеша, така че една лека закуска нямаше да му се отрази зле. Ейди готвеше гъста яхния с шунка. Нямаше опасност да си развали апетита с някакви си къпини. Тя щеше да се зарадва на зеленчуците, които и носеше, и щеше веднага да ги добави към яхнията. Ейди бе превъзходна готвачка, но той не смееше да и го казва, та да не си навири носа прекалено много.
Преди да стигне до каменния мост, Зед се спря и огледа внимателно широкия път, който бе оставил зад себе си. Единствено вятърът в дърветата и техните потръпващи листа създаваха звук и движение. Въпреки това магьосникът остана дълго време взрян в пустия път.
Накрая се обърна към моста, под който зееше бездна с почти вертикални стени, спускащи се стотици метри надолу. Далече в ниското се стелеха неподвижни бели облаци. Макар да бе минавал по този мост безброй пъти, все още като че му се завиваше свят, щом стъпеше на него. Но освен ако не си птица, нямаше друг начин да се влезе в Кулата — е, и онзи таен вход, който бе използвал като малък.
Поради стратегическата роля на моста и водещия към него път Зед бе поставил по тях достатъчно капани и примки, за да е сигурен, че никой не може да припари до тях и да оживее. Дори Сестра на мрака нямаше да се справи. Няколко Сестри вече се бяха опитали и бяха заплатили с живота си.
Те със сигурност бяха разбрали, че заложените мрежи са дело на самия Първи магьосник, вероятно са усетили и някои от предупредителните щитове, ала Джаганг явно не им бе оставил възможност за избор и те са били длъжни да опитат, жертвайки живота си за великото добруване на Ордена.
Преди време Вирна бе попаднала за кратко в лапите на пътешественика по сънищата и после бе разказвала с най-големи подробности на Зед за преживяното, с надеждата да открият изход — освен вричането във вярност на Господаря Рал, за да бъде използвана закрилата на връзката с него. Зед пробва какво ли не, но не успя да открие противодействаща магия. По време на Голямата война по-могъщи от него магьосници, притежаващи и двете страни на дарбата, се бяха опитвали да изнамерят защита срещу пътешествениците по сънищата. Влезе ли веднъж пътешественик по сънищата в нечие съзнание, няма спасение от него; човек е длъжен да му се подчинява, независимо от цената — дори ако трябва да изгуби живота си.
Зед подозираше, че за някои хора смъртта е била лелеян изход от агонията, причинявана от пътешественика. Джаганг се бе погрижил да направи самоубийството невъзможно; той се нуждаеше от способностите на Сестрите и другите, родени с дарбата. Не би допуснал всички те да се самоубият, за да избегнат съдбата на негови роби. Но ако той ги изпратеше на сигурна смърт, възлагайки им, да речем, мисията да проникнат в Кулата, за тях най-сетне се отваряше възможност да се освободят от този живот, превърнал се за тях в безкрайна болка.
Пред погледа му величествено се извисяваше Магьосническата кула. Стремителните стени от черен камък, за мнозина страховита гледка, внушаваха на Зед топлото чувство, че си е у дома. Очите му огледаха крепостните валове, където някога, преди много години, се бе разхождал със съпругата си — сякаш преди цяла вечност. Беше му доставяло огромно удоволствие, качен на някоя от кулите върху крепостната стена, да наблюдава скътания долу в ниското прелестен град. Веднъж беше тичал из мостовете и галериите, за да предава заповеди за отбраната на Средната земя от нападението на Д’Хара, по време на управлението на бащата на Мрачния Рал.