В това време Ричард вече прескачаше огъня, за да се вреже в ядрото на нападателите. Щом ботушите му тупнаха тежко на земята, мечът му разполови противника на Сабар и по земята се разпиляха кръв и черва.
Мъжът, одраскан от Дженсън, се надигна, но бе посрещнат от ножа и, движен от отчаян ужас. Тя отскочи назад и онзи се строполи в краката и, инстинктивно стискайки се за гърлото, след като ножът на Дженсън бе прерязал трахеята му. Кара докопа един, който тъкмо се канеше да нападне Дженсън в гръб. Морещицата, чието лице бе въплъщение на дивата и ярост, вдигна Агиела си към гърлото му и полетя с мъжа към земята, където онзи умря, давейки се в собствената си кръв.
В следващия миг Калан видя как нападателите, обградили Ричард, започват да вадят ножове. Явно бяха изоставили намерението си да го повалят, разчитайки на численото си превъзходство, и бяха решили да използват оръжията си. Новата заплаха обаче само засили яростта на Ричард. По огъня в очите му личеше, че магията на меча вилнее с пълна сила.
За миг Калан остана втрещена от видяното: Ричард бе дотолкова безжалостно увлечен в самоотбраната си, че актът на убийството се бе превърнал в изящна проява на изкуство — в танц със смъртта. В сравнение с плавните движения на Ричард, нападателите се блъскаха като озверели бикове. Без нито едно излишно движение Ричард се промушваше между тях, все едно бяха неподвижни статуи, мечът му ги посичаше с необуздана жестокост. Всеки замах бе смъртоносен. Всяко пробождане намираше плът или кокал. Всяко завъртане отблъскваше и смазваше поредната атака. Нямаше пропуснати възможности, нито напразни удари, нямаше неулучени цели или леко ранени противници. Завъртеше ли се, за да избегне вражески удар, втурнеше ли са в поредната атака, той винаги попадаше право в целта.
Калан бе бясна, че мечът и не бе с нея. Никой не знаеше колко още нападатели ще изникнат от мрака. Никой не знаеше по-добре от нея какво е да се чувстваш безпомощен сред шайка убийци. Заотстъпва към каруцата.
Дженсън и Сабар бяха повалени едновременно от внезапно изникнал от сенките едър мъжага. Още недокоснали земята, онзи се стовари отгоре им и ги остави без дъх. Огромните му лапи приковаха китките им към земята, при което ножовете им станаха безполезни.
Мечът на Ричард се стрелна със светлинна скорост и се стовари върху великана, поразявайки гръбнака му. Ричард коленичи и се завъртя, за да замахне с меча си към друг нападател, втурнал се яростно към него, за да го изненада, преди да се е изправил. На лицето на мъжа се изписа ужас и изненада, когато вместо да прониже Ричард, самият той се оказа пронизан от меча му, при това до дръжката. Здравенякът, притиснал Дженсън и Сабар, бе разтърсен от мощни конвулсии, те използваха момента и се освободиха от тежестта му. Ричард, който все още бе на коляно, издърпа меча си от тялото на смъртно ранения мъж, чието тяло се строполи до него.
В лагера се втурна поредният нападател, огледа се, за да се ориентира, но Кара го посрещна с Агиел във врата. Докато той се свличаше на земята, Морещицата заби лакътя си в лицето на следващия, който се опитваше да я нападне в гръб, използвайки, че е заета с друго. Мъжът нададе вик и ръцете му се напълниха със собствените му натрошени кости и кръв. Кара се завъртя и го изрита между краката. Той падна възнак, ръцете му покриха гениталиите му, а Кара го изрита с коляно в устата, обърна си и повали трети нападател, забивайки Агнела си в гърдите му.
Следващият се хвърли върху Сабар и го просна по гръб. Сабар не се поколеба да използва ножа си, който пропадна до дръжката в меката плът. Един здравеняк се възползва от моментното затишие и понечи да грабне писмото, оставено без надзор на земята. Калан се хвърли към юмрука, стиснал свитъка, но не го достигна; онзи търти да бяга. Дженсън препречи пътя му. Мъжът се опита да я изтласка, без да спира. Дженсън залитна, но се окопити навреме и ножът и го прониза между раменете.
Дженсън продължи да стиска дръжката и с мощен натиск завъртя острието, при което онзи се изви на дъга и изкрещя от болка, после се чу яростен рев, преминал във влажно гъргорене, накрая всичко утихна. Ножът на Дженсън бе достигнал сърцето му. Мъжът се олюля, препъна се и се строполи върху огъня. Пламъците подхванаха дрехите му. Калан посегна да изтръгне свитъка от ръката му, докато нещастникът се мяташе в агонизираща болка, ала горещината не и позволи да се приближи достатъчно.