Кара хладнокръвно обиколи всички трупове, следейки внимателно за някакъв признак на живот. За повечето нападатели нямаше никакво съмнение, че са мъртви. Тук-там Морещицата се навеждаше, за да подритне нечие неподвижно туловище с крак или да го бодне с Агиела си. Но изобщо не изглеждаше притеснена, така че явно нямаше живи.
Калан съчувствено погали Ричард по гърба, докато той стоеше коленичил край тялото на Сабар.
— Колцина трябва да загинат — попита той с горчивина, — заради престъпната си страст към свободата, заради греховното си желание да живеят собствения си живот?
Калан забеляза, че юмрукът му още стиска Меча на истината. Магията, откликнала тъй неохотно на зова на Ричард, все още танцуваше страховито в очите му.
— Колко още! — извика той.
— Не знам, Ричард — прошепна в отговор тя.
Той намери с поглед здравеняка, докоснат от силата на Калан, който стоеше на колене в прахта, въздигнал ръце в умолителен жест, в очакване на нейните заповеди, без да смее да гъкне.
Веднъж докоснат от Изповедник, човек губеше изцяло самоличността си. Преставаше да съществува в досегашната си същност. Неговото предишно аз биваше заличено завинаги.
На негово място магията на Изповедническата сила поставяше една безпрекословна отдаденост на желанията и нуждите на Изповедника, докоснал въпросния човек. Всичко останало губеше смисъл. Единствената цел в живота на такъв човек бе да изпълни волята на Изповедника, да задоволи желанията и и да отговори на всеки неин въпрос.
За докоснатия от Изповедник не съществуваше престъпление, което не бе готов да признае, щом Господарката му пожелае това. Това бе и единствената цел, с която бяха създадени Изповедниците. В известен смисъл тяхната мисия бе доста сходна с тази на Търсача — разкриването на истината. В обстоятелства на война, както и в редица други житейски ситуации, истината бе най-важното условие за оцеляване.
Коленичилият недалеч мъж се гърчеше в агония, понеже Калан не му бе поставила никаква задача. За него нямаше по-голямо мъчение, не съществуваше по-ужасяваща бездна от нейното мълчание, лишаващо го от възможността да разбере непосредствените и желания. Без нея съществуването му губеше своя смисъл. Беше се случвало хора, докоснати от Изповедническата сила, но не получили заповед за действие, да загиват.
Всичко, което тя пожелаеше — да узнае името му или името на любимата му жена, да убие собствената си майка, — щеше да го направи безкрайно и неизразимо щастлив, защото най-сетне е получил задача, с изпълнението, на която ще и достави удоволствие.
— Да разберем за какво беше всичко това — изръмжа едва чуто Ричард.
Изтощена, Калан погледна падналия на колене мъж. Беше толкова скапана, че едва се крепеше на краката си. По шията и се стичаха струйки пот. Имаше нужда от почивка, ала най-напред трябваше да свърши нещо друго.
Ричард тръгна към коленичилия мъж, чиито очи не се отделяха от Калан, но изведнъж се закова на място. В прахта се валяха останките от статуята, която Сабар бе донесъл. Бе натрошена на стотици парченца, толкова малки, че не личеше от какво са части, само дето бяха запазили прозирния си кехлибарен цвят.
В писмото си Ничи споменаваше, че веднъж изпълнила предупредителната си функция, статуята не е необходима повече — а предупреждението беше, че Калан по някакъв начин е успяла да счупи щит, охраняващ нещо безкрайно опасно.
Калан нямаше представа какво точно, но се боеше, че знае прекрасно как го е повредила.
По-притеснителното обаче беше, че заради нейните действия бе пострадала магията на Ричард.
Докато Калан гледаше натрошените парчета от кехлибарената статуя, я обзе отчаяние.
Ричард я прегърна през кръста.
— Не давай воля на въображението си. Все още не знаем за какво става въпрос. Дори не сме сигурни, че всичко е вярно — може пък да е станала някаква грешка.
Де да можеше да му повярва.
Ричард най-сетне прибра меча в ножницата си.
— Не искаш ли по-напред да си отдъхнеш малко, да поседнеш?
Загрижеността му за нея остави всичко друго на заден план. И така бе от мига, в който я срещна.
Използването на Изповедническата сила водеше до пълно изтощение. В случая Калан се чувстваше не просто уморена, но като че ли леко и се гадеше. Една от причините да бъде избрана за Майка Изповедник беше изключителната и сила, която и позволяваше да се възстановява за часове, докато на посестримите и Изповедници им бяха нужни ден или дори два. При мисълта, че всички останали Изповедници, които тя тъй искрено обичаше, отдавна бяха мъртви, Калан се почувства още по-зле.