Ричард прие думите на Том с кимане. Обърса челото си с ръка. Калан си каза, че той изглежда по-ужасно, отколкото се чувства самата тя. Главоболието му явно се бе възобновило и го мъчеше жестоко.
Том огледа бивака и валящите се трупове.
— Какво ще правим с другите тела?
— Ще ги оставим на соколите — без никакво колебание отвърна Ричард.
Том явно нямаше нищо против.
— Ще отида да помогна на Фридрих да запрегне каруцата. Гледката на мъртвите им събратя може да разстрои конете.
Щом Том се отдалечи, Ричард се провикна към Кара.
— Преброй труповете. Искам да знам общата им бройка.
— Какво стана, когато извади меча си, Ричард? — попита тихо Калан, щом Том се отдалечи достатъчно, а Кара се бе вглъбила в поставената и задача.
Той не я попита какво има предвид, нито се опита да разсее тревогата и.
— Нещо не е наред с магията му. Щом извадих меча, магията не откликна на зова ми. Онези превземаха лагера ни и нямах нито секунда за губене. Щом посрещнах първия нападател, магията ми изведнъж се възпламени. Сигурно е свързано с главоболията — може би те пречат на способността ми да установя контакт с магията на меча.
— При последните ти главоболия нямаше проблем с магията на меча.
— Казах ти, не давай воля на въображението си. Проблемът се появи, откакто главоболията се върнаха. Може би причината е в тях.
Калан не бе сигурна, че има смелостта да му повярва и че самият той е убеден в думите си. Но вероятно бе прав. Проблемът с магията на меча се беше появил съвсем наскоро — след възобновяването на главоболията му.
— Нещата се влошават, нали?
Той кимна.
— Хайде да видим какво можем да изтръгнем от него.
Калан въздъхна уморено и се залови с неприятната задача. Не биваше да изпускат възможността да научат каквото могат.
Калан се обърна към коленичилия мъж.
Шестнадесета глава
ЩОМ КАЛАН СЕ ПРИБЛИЖИ, насълзените очи на мъжа се впиха в нея с жадно нетърпение. Дългото очакване — сам, без нейните желания — го бе привело в състояние на пълно отчаяние.
— Идваш с нас — започна хладно Калан. — Ще говориш пред каруцата, за да те държим под око. Ще се подчиняваш на волята на всичките ми приятели, наред с моята. Искрено ще отговаряш на всичките ни въпроси.
Онзи се хвърли по корем на земята и зацелува стъпалата и, благодарейки за получените разпореждания. Както се влачеше в пръстта с белязаното си ухо, и заприлича не на човек, а на свиня.
Стиснала юмруци, тя изкрещя, извън себе си от ярост.
— Престани! — Не желаеше това мръсно, изпълнено с жестокост животно да я докосва.
Той мигновено отскочи назад, изумен от яростния и тон, ужасен, че поведението му не и се е понравило. Сви се неподвижен в краката и, ококорил очи, изпълнен със страх да не би да направи още нещо, което няма да е по вкуса и.
— Не носиш униформа — започна Ричард. — Ти и останалите не сте ли войници?
— Войници сме, но не от редовната армия — ентусиазирано занарежда мъжът, щастлив да откликне на желанието на Калан. — Ние сме специален отряд на разпореждане на Императорския орден.
— Специален, казваш. И какво по-точно ви е специалното?
Леко озадачен, мъжът погледна към Калан. Тя не му направи никакъв знак. Вече му бе казала, че трябва да изпълнява заповедите на всичките и приятели. Мъжът, най-сетне уверил се в намеренията и, продължи припряно:
— Ние сме специален отряд бойци… към армията… и нашата цел е да залавяме врагове на Ордена… преминаваме тестове за оценка на способностите ни… на верността ни… и за да е сигурно, че ще изпълним успешно мисиите си…
— По-бавно — прекъсна го Ричард. — Говориш прекалено бързо.
Мъжът хвърли бърз поглед към Калан, очите му плувнаха в сълзи, понеже реши, че тя също е недоволна от отговора му.
— Продължавай — насърчи го тя.
— Ние не носим униформи и не разкриваме мисиите си — продължи той, очевидно доволен, че разказът му удовлетворява желанията на Калан. — Обикновено действаме в градовете, като търсим метежници. Смесваме се с хората, оставяме ги да мислят, че сме едни от тях. Когато заподозрем, че се готви заговор срещу Ордена, се внедряваме сред населението, докато стигнем до имената на активистите, после ги залавяме и започваме да ги разпитваме.
Ричард изгледа мъжа продължително, лицето му остана напълно безизразно. Той самият бе попадал в лапите на Ордена и бе „разпитван“. Калан можеше само да гадае какво му се върти в главата в този момент.
— Залавяте само онези, които сте сигурни, че заговорничат — попита Ричард, — или е достатъчно само да заподозрете някого и се нахвърляте върху него и приятелите му?