— Ако има подозрения, че заговорничат, например ако водят затворен живот, откъснат от останалите граждани, ги предаваме за разпит, за да бъде установено какво крият. — Мъжът облиза устни, нетърпелив да разкрие в детайли всичките им методи на действие. — Разговаряме с техни колеги, съседи, научаваме имена на хора, с които са във връзка, на приятели, понякога дори на близки и роднини. Обикновено отвеждаме поне няколко от последните, за да бъдат разпитани и те. По време на разпитите всички признават престъпленията си спрямо Ордена, така че се оказва, че подозренията ни са били основателни.
Калан си помисли, че Ричард ще извади меча си и ще обезглави мъжа на секундата. Ричард знаеше прекрасно как постъпва Орденът с тези свои пленници и колко безнадеждно бе тяхното положение.
Самопризнанията, изтръгнати чрез физическо насилие, често включваха имената на всякакви подозрителни хора, независимо за какво и къде, така че професията на мъчителя всъщност се оказваше доста ангажирана. Хората в Стария свят живееха в постоянен страх, че ще бъдат отведени на някое от многобройните места за разпит.
Набелязваните жертви често нямаха нищо общо със заговорите срещу Ордена; повечето хора бяха прекалено ангажирани с оцеляването си, с изхранването на семействата си, за да имат време и желание да забъркват метежи срещу Императорския орден. Но доста от тях си позволяваха да мечтаят за по-добър живот, споделяха какво биха искали да правят, как да се развиват, да творят, надяваха се, че един ден ще имат имоти, че децата им ще живеят по-добре от тях. След като дългът на човечеството бе да се жертва за добруването на ближния си, а не да гледа собственото си благоденствие, за Императорския орден това не бе просто неподчинение, а откровена подигравка. В Стария свят нищетата бе широко разпространена добродетел, висш дълг.
Имаше и хора, които не мечтаеха за по-добър живот, а всячески се опитваха да се харесат на Ордена, като за целта бяха готови да предадат и най-близкия си човек, стига той да е казал нещо не на място, да се е запасил неправомерно с храна или бели пари за черни дни или пък да е изразил гласно надеждата си за по-добър живот. Изобличаването на такива „предатели“, от друга страна, отклоняваше вниманието на Ордена от съответния информатор. Информаторството се бе превърнало в гаранция за неприкосновеност.
Вместо да извади меча си, Ричард смени темата:
— Колко души бяхте тази вечер?
— Двайсет и осем, заедно с мен — незабавно отвърна мъжът.
— Вкупом ли предприехте атаката?
Онзи кимна, нетърпелив да сподели целия им план, за да спечели одобрението на Калан.
— Искахме да сме сигурни, че вие и… — Очите му намериха Калан и той осъзна несъвместимостта на двете му цели — самопризнанието и доставянето на удоволствие на Майката Изповедник.
Мъжът избухна в сълзи, сключил умолително ръце.
— Прости ми, Господарке! Моля те, прости ми! Колкото в неговия тон имаше плам и жар, толкова нейният бе хладен и дистанциран.
— Отговори на въпроса.
Той престана да хленчи, за да изпълни желанието и. Сълзите му обаче продължиха да се стичат по бузите му.
— Движехме се в плътна група, за да атакуваме едновременно и да сме сигурни, че ще заловим Господаря Рал и… вас, Майко Изповедник. Обикновено когато трябва да заловим голяма група хора, се разделяме, като половината остават назад, за да следят дали някой няма да се опита да избяга, но този път предупредих хората си, че е важно да заловим и двама ви, а имахме информация, че се движите винаги заедно, така че решихме да използваме шанса си. Не исках да рискувам да отвърнете на нападението, така че разпоредих масирана атака, като предварително прерязахме гърлата на конете, за да ви отрежем всеки път за бягство. — Лицето му светна. — Не съм и предполагал, че може да претърпим неуспех.
— Кой ви изпрати? — попита Калан.
Онзи се изсули леко напред, както си беше коленичил, и внимателно протегна ръка да я пипне за обувката. Калан не помръдна, ала леденият и поглед му показа, че докосването му и е крайно неприятно. Ръката му се отдръпна.
— Николас — рече той.
Калан повдигна вежди. Беше очаквала да и отговори, че поръчителят им е Джаганг.
Не изключваше възможността пътешественикът по сънищата да ги наблюдава през очите на този човек. Джаганг и преди им беше изпращал убийци, като предварително се бе настанявал в съзнанието им. По този начин той направляваше и контролираше съответния човек и дори Кара не успяваше да се справи с него. Още по-малко би могла Калан.
— Лъжеш ме. Изпраща те Джаганг.
Мъжът се разхленчи жаловито.