— Вселителя, Господарке.
— И какво по-точно е това Вселител?
Мъжът се разхленчи и захлипа, сви ръце в умолителен жест, копнеещ за нейната прошка.
— Не знам, Господарке. Нямам представа. Попитахте ме кой ни изпраща — ето кой. Хората го наричат Вселителя.
— Къде е той? — попита Ричард.
— Не знам — избълбука онзи през сълзи. — Получих заповедите от командира си. Той ми каза, че един Брат от Ордена ги е предал на неговия командир.
Ричард си пое дълбоко дъх и разтърка тила си.
— Какво друго знаеш за този Николас — освен, че е магьосник и че му викат Вселителя?
— Знам само, че трябва да се страхувам от него — не само аз, командирите ми също.
— Защо? Какво се случва, ако някой не му се хареса? — попита Калан.
— Бива набучен на кол.
При отвратителната воня на кръв и опърлена плът, плюс нещата, които чуваше, Калан не би могла да се почувства по-зле. Не беше сигурна, че ще издържи още дълго на това място, още повече ако този човек продължава да и говори такива работи.
Тя нежно дръпна Ричард за ръката.
— Моля те, това едва ли ще ни даде особено полезна информация. Какво ще кажеш да се махаме оттук? Ако се сетим още нещо, винаги можем да го попитаме.
— Тръгвай пред каруцата — заповяда му Ричард. — Не искам да се пречкаш пред очите и.
Онзи наведе глава и се втурна към указаното място.
— Не ми се вярва Джаганг да е в съзнанието му — вметна Калан. — Но ако греша?
— Засега мисля, че е по-добре да го оставим жив. Нека върви пред каруцата, така че Том да го държи под око. Ако грешим — Том е доста бърз с ножа. — Ричард въздъхна. — Вече научих нещо важно.
— Какво?
Той плъзна ръка по гърба и.
— Да тръгваме, ще ти кажа.
Калан мярна каруцата, която ги чакаше в далечината. Том проследи с очи как мъжът изтича пред едрата двойка впрегатни коне и застина в очакване на заповеди. Дженсън и Кара вече се бяха качили в каруцата. Фридрих скочи на капрата до Том.
— Колко са? — подвикна Ричард към Кара, щом приближиха.
— С четиримата, за които се е погрижил Том, плюс този тук, стават двайсет и осем.
— Значи бройката излиза — с облекчение отбеляза Ричард.
Калан усети как ръката му се отлепя от гърба и. Ричард се олюля и застина на място. Тя също се сепна, за да види какво го е накарало да спре. Той се свлече на колене. Тя го последва, като същевременно го подхвана за опора. Той присви очи в болезнена гримаса. Притисна корема си с ръка и се преви о две.
Кара скочи от каруцата и се завтече към тях.
Въпреки изтощението си Калан изведнъж се почувства абсолютно съсредоточена и във форма.
— Трябва да се доберем до Плъзгата — каза тя колкото на Кара, толкова и на Ричард. — Трябва да се срещнем със Зед и да получим отговори. Както и помощ. Зед ще може да помогне.
Ричард дишаше учестено, но агонизиращата болка се бе вкопчила в гърлото му и той не можеше да промълви нито дума. Калан се почувства безпомощна — нямаше никаква представа как би могла да му помогне.
— Господарю Рал — коленичи Кара край него, — учили са те да контролираш болката. Трябва да го направиш — веднага. — Тя го сграбчи за косата и повдигна главата му така, че да го погледне в очите. — Мисли! — заповяда му. — Спомни си. Постави болката на мястото и. Направи го!
Ричард я стисна за ръката, сякаш благодарен за думите и.
— Не мога — успя да промълви най-сетне, въпреки че явно едва се крепеше от болка. — Няма да успея да стигна до Плъзгата.
— Трябва — настоя Калан. — Това е най-бързият начин.
— Ами ако вляза вътре… вдишам живачената и плът… и магията ми изневери?
Калан беше като обезумяла.
— Но това е единственият начин да стигнем там бързо. — Побоя се да каже „навреме“.
— Ако нещо се обърка, ще умра. — Запъхтян, Ричард се опитваше да си поеме дъх въпреки болката. — Ако магията ми откаже, вдишването на Плъзгата би означавало смърт. Мечът ми не ме слуша. — Той преглътна, закашля се, не му достигаше въздух. — Ако главоболията се дължат на дарбата и това причинява колебанията в магията ми, влизането в Плъзгата ще доведе до мигновената ми смърт — още след първото вдишване.
Кръвта във вените и се вледени от ужас. Зед бе единствената надежда на Ричард. Калан смяташе да действат именно така. Без помощ главоболията, причинени от дарбата, щяха да го убият.
Калан обаче се опасяваше, че знае защо магията на меча му отслабва — причината не беше в главоболията. Може би ставаше въпрос за същото, довело и до разчупването на печата. Предупредителният маяк свидетелстваше, че причината е самата тя. Ако бе вярно, значи не друг, а тя бе виновна както за това, така и за още много други неща.