Ако, от друга страна, това наистина бе вярно, значи Ричард е прав за Плъзгата — влизането в нея би означавало смърт. В такъв случай той не само не би могъл да влезе в нея, но и не би имал силата да я извика.
— Ричард Рал, ако ще хвърляш кал върху най-ценните ми идеи, по-добре предложи нещо сам.
Той се гърчеше в стоманената хватка на нечовешка болка. Когато се закашля, Калан го видя да изхвърля кръв.
— Ричард!
Притеснен, Том се втурна към тях. Щом видя кръвта, стичаща се по брадичката на Ричард, той побледня.
— Помогни да го качим в каруцата — викна му Калан, като се стараеше гласът да не издава ужаса и.
Кара пъхна рамото си под мишницата му. Том го прегърна през кръста и помогна на двете жени да го вдигнат на крака.
— Ничи — промълви Ричард.
— Моля?
— Нали искаше да предложа нещо. Ничи. — Той изохка и отчаяно се опита да си поеме дъх. Закашля се и пак изхрачи кръв. Потече на струйка по брадичката му.
Ничи беше чародейка, не магьосник. На Ричард му трябваше магьосник. Дори да трябваше да прекосят целия свят, бяха длъжни да опитат.
— Но Зед би могъл по-добре…
— Зед е твърде далеч — прошепна той. — Трябва да стигнем до Ничи. Тя владее и двете страни на Дарбата.
Калан не се бе замисляла за това. Вероятно Ничи наистина би могла да помогне.
Преди да стигнат до каруцата, Ричард изгуби съзнание. Том го вдигна откъм главата, Кара и Калан го хванаха за краката и така изминаха останалата част от пътя.
Том, без да се нуждае от помощта на двете, вдигна Ричард към каруцата. Дженсън трескаво разгъна още една постелка. Положиха го възможно най-внимателно. Калан все едно се гледаше отстрани как се движи, говори, разсъждава. Не си позволи да изпадне в паника.
Калан и Дженсън се надвесиха да погледнат как е той, но Морещицата ги избута. Опря ухо до устата му и се заслуша. Пръстите и провериха дали има пулс на врата. Другата и ръка обгърна тила му — без съмнение тя бе готова да му вдъхне дъха на живота, ако се наложи. Морещиците ги биваше в тези работи — знаеха как да запазят искрицата на живота, с цел да удължат агонията на жертвата си. Кара бе използвала тези си познания и за да върне човек към живот.
— Диша — установи тя и се изправи. Успокои Калан, като я хвана за ръката. — Вече диша по-лесно.
Калан и благодари с кимване, но не посмя да използва гласа си. Приближи се до Ричард, докато Кара избърсваше кръвта от устата и брадичката му. Калан се почувства безпомощна. Не знаеше какво да предприеме.
— Ще пътуваме цяла нощ — подвикна Том през рамо, докато се качваше на капрата.
Калан си наложи да се съсредоточи. Трябваше да стигнат до Ничи.
— Не — рече след малко. — Алтур’Ранг е много далече. Наблизо няма пътища; цяло безумие ще е да пътуваме напосоки в тъмното. Ако действаме безразсъдно и се хвърлим презглава в неизвестното, може да убием конете — или най-малкото да си счупят някой крак, което е не по-малко сериозно. Изгубим ли конете, няма да можем да носим Ричард през целия път и е изключено да стигнем навреме. Най-разумно ще е да се придвижваме възможно най-бързо, но и да си даваме почивка, за да можем да се защитим при евентуална нова атака. Трябва да действаме разумно, иначе изобщо няма да успеем.
Дженсън стисна ръката на Ричард в дланите си.
— Главоболията, битката с всичките онези мъже — може би, ако си отпочине добре, ще се оправи.
Калан се вкопчи за тази мисъл като удавник за сламка, макар да не смяташе, че нещата са толкова прости. Настани се в каруцата и погледна мъжа, който не откъсваше очи от нея, в очакване на заповедите и.
— Има ли още такива като вас? Има ли и други отряди, получили заповед да ни заловят? Този Николас изпратил ли е и други?
— Не мисля, Господарке. Поне не ми е известно.
Калан се обърна към Том.
— Ако имаш и най-малки подозрения, че се кани да ни създава проблеми — убий го.
Том просто кимна. Калан седна и попипа челото на Ричард. Беше студено и влажно.
— Да тръгваме да намерим място, което се охранява по-лесно. Дженсън е права — той наистина се нуждае от почивка; друсането в каруцата едва ли ще му я осигури. Всички трябва да отдъхнем, за да тръгнем призори.
— Нужен ни е кон — намеси се Кара. — Каруцата е много бавна. Намерим ли кон, ще се спусна като стрела, ще намеря Ничи и ще се върна с нея. Така няма да се налага да изминаваме целия път с каруцата.
— Добра идея — Калан погледна към Том. — Да вървим — най-напред трябва да намерим къде да пренощуваме.
Том кимна и освободи спирачката. По негов сигнал конете напрегнаха телата си и каруцата заскрибуца, придвижвайки се напред.
Бети скимтеше тихичко и бе отпуснала съчувствено главица на рамото на Ричард. Дженсън я погали по главата.