Калан забеляза по бузите на Дженсън да се стичат сълзи.
— Съжалявам за Ръсти.
Бети вдигна глава и изблея сърцераздирателно. Дженсън кимна.
— Ричард ще се оправи — каза тя, задавена в сълзи, и стисна ръката на Калан. — Сигурна съм.
Седемнадесета глава
МАЙ МУ СЕ СЧУ НЕЩО.
Аха да налапа пълната лъжица яхния, и се сепна. Застина неподвижен, заслуша се.
Винаги бе възприемал Кулата като живо същество — със собствено дишане. От време на време дори сякаш лекичко въздишаше. Още като момче Зед бе чувал спорадични прещраквания, които не успяваше да си обясни по никакъв начин. Подозираше, че вероятно се дължат на почти незабележимо наместване и изпукване на каменните блокове. В основите на Кулата имаше каменни блокове колкото малки дворци.
Веднъж, Зед да е бил десетина-дванайсетгодишен, из цялата Кула отекна мощен пукот, сякаш туловището и бе ударено с гигантски чук. Той изтича от библиотеката, където учеше, и видя наизлезли от стаите си хора, които се тълпяха по коридорите и се оглеждаха, споделяйки шепнешком притесненията си един с друг. По-късно бащата на Зед му бе казал какво се установило — един от тези огромни блокове, положени в основата на масивната сграда, бил изпукал ненадейно и макар това да не застрашавало по никакъв начин сигурността на съоръжението, пукотът бил чут навсякъде в Кулата. Макар такива неща да не се случваха често, и друг път бе чувал безобидни, па макар и стряскащи звуци.
Не биваше да се забравят и животните. В определени крила на Кулата прилепите си летяха абсолютно необезпокоявани. Някои кули се извисяваха на невъобразими височини, като вътре нямаше нищо друго освен виеща се в бездната каменна стълба, която отвеждаше към самотна стаичка на върха или платформа за наблюдение. В прашните светлинни лъчи, пронизващи мрачните пространства, летяха рояци хвъркати твари. Прилепите обичаха кули.
В някои части на Кулата се срещаха и плъхове. Те се стрелкаха насам-натам и цвърчаха, като от време на време стряскаха по някой минувач. Мишки също имаше, чуваше се как глозгат разни неща. Не на последно място бяха котките, потомци на някогашни ловци на мишки или домашни любимци, но впоследствие напълно подивели, изхранващи се изцяло с плъхове и мишки. Котките дебнеха и птиците, които прелитаха из откритите пространства, за да докопат някоя буболечка или да си построят гнездо във високите ниши.
От време на време се чуваха сърцераздирателните писъци на прилеп, мишка, птица или котка, попаднали на забранено място. Щитовете имаха за цел да държат хората настрана от опасните или забранени места, но освен това предотвратяваха достъпа до голяма част от вещите, складирани и съхранявани в Кулата. Щитовете се задействаха от присъствието на живо същество — не правеха разлика между хора и други същества.
В противен случай някое домашно куче например би могло да попадне в такава забранена зона и да се сдобие с някаква магическа вещ, която гордо да отнесе на господаря си, като по този начин, без да иска, го изложи на опасност. Магьосниците, поставили щитовете, бяха предвидили възможността безскрупулни хора съзнателно да обучат животни да проникват в забранените зони и да отмъкват различни предмети. Тъй като не можеше да се предвиди какви точно животни биха могли да бъдат обучени за подобни задачи, щитовете отблъскваха всякакви живи същества. Прилеп, попаднал в мрежата на такъв щит, биваше превръщан в пепел.
През някои щитове в Кулата не можеше да премине дори Зед, понеже за тях се изискваше да притежаваш и двете страни на магията, а той владееше само Адитивната.
Някои щитове представляваха магически бариери, които възпрепятстваха преминаването в чисто физически план, било то като ограничаваха движението, или пък като внушаваха у нарушителя толкова неприятно усещане, че нищо не можеше да го накара да продължи напред. Тези щитове целяха да предотвратят достъпа на хора без дарбата или деца, но те не влияеха на родените с дарбата, така че не убиваха.
И така, някои щитове действаха само на хора, лишени от дарбата.
На други места достъпът бе ограничен за хора, които притежаваха не само съответните качества, но и нужната власт. Без да отговаряш на определени изисквания, поставени от заклинания, предвидени да охраняват дадения район — примерно под формата на метални плаки, които трябва да бъдат докоснати от определен магьосник, — щитовете убиваха всеки, дръзнал да навлезе в периметъра им. Щитовете убиваха животни толкова безотказно и категорично, колкото и всеки друг натрапник.
Тези опасни щитове предупреждаваха чрез топлина, светлина или гъделичкане, за да предотвратят неволното приближаване — в крайна сметка при размерите на това място никак не бе трудно да се загубиш. Тези предупреждения въздействаха и на животните, но нерядко се случваше някоя ужасена преследвана мишка да се втурне в паника към щита, а след нея да пострада и лакомата котка.