Бързината на мисълта не отстъпваше на движенията на краката му, мъчеше се да изброи в главата си всички щитове, да си представи как е възможно някой да е минал покрай защитите, за да проникне в конкретното крило, където иззвъняха звънчетата. Някои от щитовете бяха практически непробиваеми. Прехвърли в главата си хиляди коридори и фоайета в Кулата, за да си представи всички възможни пътища. Бе нещо като сложен многопластов пъзел и колкото и да внимаваше, бе твърде вероятно да е пропуснал нещо. Явно бе пропуснал нещо.
Имаше стаи и цели зони, в които не можеше да се влезе заради мощните щитове, но повечето от тях можеха да бъдат заобиколени. Дори да имаше коридори, обградени с щитове и от двете страни, за да се попречи влизането в стаите от двете страни на коридора, човек можеше да намери начин да проникне до съдържащото се в него. Трябваше да действа преднамерено; макар стаите да пазеха опасни магически предмети, които изискваха строго наблюдение, до тях все трябваше да се стига по някакъв начин, а следователно да се прониква и до още по-скрити помещения, които на свой ред бяха охранявани. Цялата Кула бе устроена така — триизмерен лабиринт с почти безкрайни възможности за достъп.
За невнимателния посетител Кулата представляваше осеяно с капани поле. Имаше зони, оградени със защитни бариери и други приспособления, предвидени да предпазват неволно озовалия се там. Нарушителите нямаше как да знаят, че по-нататък ги чакат щитове и че ще попаднат в капан. Тези щитове бяха замислени по този начин, за да убиват нарушители, проникнали толкова надълбоко; там нарочно не бяха оставени предупредителни знаци.
Зед не изключваше възможността някой да е преодолял всички щитове и да ей е проправил път към вътрешността на Кулата, задействайки звънчетата, но колкото и да се стараеше, не можеше да реконструира изминатия от неочаквания гост път. Който и да бе този човек, независимо от късмета му, скоро щеше да попадне в лабиринт от коридори и ако щитовете не го убият дотогава, Зед щеше да се справи безпроблемно с него.
Погледът на Зед се плъзна покрай кули, валове, мостове и звездното небе към прозорчетата, изпъстрили губещите се във висините стени и далечния Ейдиндрил, потънал в мрак и бездиханен. Как бе успял някой да премине по каменния мост и да влезе в Кулата?
Сигурно е Сестра на мрака. Може би някоя Сестра се е досетила да използва Субстрактивна магия, за да обезвреди щита. Но дори и така да е, щитовете в самата Кула бяха по-различни. Повечето бяха поставени от древни магьосници, притежаващи и двете страни на дарбата. Една Сестра на мрака не би следвало да се справи с подобни щитове — те бяха създадени да отблъскват набезите на вражеските магьосници от онази епоха. Те бяха по-мощни от силата на коя да е Сестра на мрака днес.
А къде се дяна Ейди, да му се не види? Досега трябваше да се е върнала. Защо не отиде да я потърси! Тя също трябваше да знае, че в Кулата са проникнали чужди хора. Може би вече знаеше. Може би вече са я заловили.
Зед се обърна и хукна обратно по вала. Стигнал до укреплението, сграбчи перилото и се завъртя около ъгъла. Спусна се по тъмните стъпала, все едно слизаше по планински хълм.
Дарбата му посочи, че наоколо няма чуждо присъствие. Това означаваше, че е успял да се промъкне зад гърба им. Бяха в капан.
На долната площадка на стълбището той отвори врата и влетя в коридора.
Блъсна се в мъж, който го очакваше неподвижен.
Зед толкова се бе засилил, че подмести онзи. Двамата се изтърколиха на кълбо върху гладкия жълтозелен мраморен под и се заборичкаха.
Изненадата на Зед бе неописуема. Според дарбата му там изобщо не би трябвало да има човек. Но дарбата му явно грешеше. Шокът от срещата с човек, при положение, че коридорът би трябвало да е абсолютно празен, го разтърси по-силно от последвалата устремна схватка.
Докато се въргаляха, Зед разхвърля магически мрежи, за да оплете противника си. Онзи на свой ред го сграбчи с огромните си месести лапи.
В отчаянието си, въпреки прекия контакт с противника, Зед изсмука топлината от околния въздух, за да я превърне в мощна светкавица, с която да повали мъжа. Ослепителната мълния остави на стената зад него зловеща черна пукнатина.
Зед твърде късно осъзна, че смъртоносната сила бе преминала през мъжа абсолютно безпрепятствено и без да му причини нищо. Във фоайето засвистяха каменни отломки, заподскачаха по стени и таван и се затъркаляха по пода.