От двете страни на коридора имаше редици магазини. В някои от тях явно се продаваха вещи, които хората, тръгнали на път, обикновено търсеха. Имаше най-разнообразни щандове с храни и напитки, където се продаваше всичко — от баници с месо и сладкиши до бира и топло мляко. Имаше магазини за бельо и нощници. За панделки. Дори в този късен час имаше отворени магазинчета, където алъш-веришът вървеше с пълна сила. На такова място се работеше и нощем и винаги имаше кой да влезе в един или друг магазин. Фризьорските и козметичните салони обаче, които обещаваха да извършат чудеса с косата, лицето или маникюра ви, щяха да отворят едва на сутринта. Ан се съмняваше в ефекта на тези чудеса върху нея.
Жената се прокашля и без да откъсва очи от редиците магазини, попита:
— Та откъде идеш?
— О, от много далеч. От юг. — Ан забеляза особеното внимание, с което онази следи отговора и. — Сестра ми живее тук — продължи, давайки още малко храна за въображението на събеседничката си. — Дошла съм и на гости. Тя съветва Господаря Рал по важни въпроси.
Онази повдигна вежди.
— Така ли! Значи съветва самия Господар Рал! Каква чест за вашето семейство.
— Аха — провлачи Ан. — Всички се гордеем с нея.
— И за какво го съветва?
— За какво ли? А, да, ами за войната.
Онази зяпна.
— Жена? Да съветва Господаря Рал по военни въпроси!
— Ами да — настоя Ан. Надвеси се напред и прошепна:
— Тя е чародейка. Вижда в бъдещето, нали разбираш. Наскоро получих писмо от нея, в което ми каза, че ме видяла да и идвам на гости в Двореца. Не е ли удивително?
Жената смръщи чело.
— Как да кажа, звучи доста впечатляващо, като се има предвид, че наистина си тук.
— Освен това ми каза, че ще попадна на много отзивчива жена.
Усмивката се върна на лицето и но както и преди изглеждаше някак насила.
— Явно сестра ти е наистина надарена.
— О, безспорно — продължи Ан. — Предсказанията и за бъдещето винаги са ужасно точни.
— Така ли? В такъв случай каза ли ти още нещо за посещението в Двореца? Нещо по-конкретно?
— Да, разбира се. Каза ми, че като дойда тук, ще срещна един мъж.
Погледът на събеседничката и огледа коридора.
— Та тук мъже колкото щеш. Не ми се вижда много конкретно. Може би ти е казала и още нещо… Така де, след като е толкова талантлива и съветва Господаря Рал.
Ан вдигна пръст пред устните си и се замисли, сякаш се мъчеше да си припомни нещо.
— Ами, като се замисля, наистина ми каза. Чакай да си спомня какво беше… — Ан свойски хвана жената за ръката.
— Тя непрекъснато ми казва разни неща за бъдещето ми. Писмата и са пълни с толкова подробности за това, което ми предстои, че понякога ми се струва, че не успявам да изпълня всички предсказания. Дори от време на време забравям какво ми е предсказала.
— О, помъчи се да си спомниш! — насърчи я жената, жадна за клюки. — Направо е удивително.
Ан се загледа в тавана, без да отлепя пръст от устните си, сякаш бе потънала в размисъл, при което за пръв път забеляза, че таванът е боядисан като небе — с облаци и всичко останало. Ефектът бе доста впечатляващ.
— Ето как беше… — отрони най-накрая Ан, след като се увери, че жената я слуша с цялото си внимание — … каза ми, че мъжът, когото ще срещна, ще е стар. — Отново стисна слушателката си за ръката. — Но бил много забележителен. Не някакъв си сбръчкан старец, а висок — много висок, — с гъста бяла коса, която се спуска над широките му рамене. Според сестра ми щял да бъде гладко избръснат, да се отличава със сурова красота и пронизителни тъмносини очи.
— Тъмносини очи… виж ти, виж… — повтори онази. — Май наистина ще да е много хубав.
— Каза още, че като погледнел някоя жена с тези свои ястребови очи, на нея и се подгъвали коленете.
— Колко конкретно! — възкликна онази. — Колко жалко, че не ти е казала името на този красавец.
— Напротив, каза ми го. Какъв съветник на Господаря Рал ще е, ако не може да каже такова елементарно нещо.
— Значи ти е казала и името му! О, тя явно наистина е изключителна в професията си.
— Нали това ти казвам.
Ан продължи мълчаливо по коридора, като оглеждаше минувачите, които щъкаха напред-назад, надзъртаха във все още отворените магазини или седяха по гайките и си разменяха клюки.
— И какво? — подсети я жената. — Какво име ти спомена сестра ти? Как се казва този забележителен джентълмен?
Ан смръщи чело и пак заби поглед в тавана.