— Ами ако в резултат на това Господарят Рал умре?
Животът на Господаря Рал виси на косъм. Нека не го забравяме.
— Именно. Защо според теб искам да го докосна? Кара придърпа Калан към себе си, за да прошепне в ухото и.
— А какво ще кажеш, ако поради някаква неизвестна нам причина силата ти го убие? Нали не си забравила какво стана, когато действахме напосоки, без да знаем достатъчно? Нали помниш онзи Марлин Пикард, дето беше дошъл да убие Ричард? Звучеше прекалено лесно, както и сега.
Не ти ли минава през ума, че някой може да иска точно това — да докоснеш този човек; че е някакъв номер, че Оуен е изпратен като примамка. Ами ако някой има причина да те подмами да направиш именно това, което си решила? Тогава какво ще стане? Няма да е просто поредната грешка, която с лекота бихме могли да поправим. Ако Господарят Рал умре, не можем да го възкресим.
В свирепите сини очи на Кара блестяха сълзи. Силните и пръсти се впиха в рамото на Калан.
— Няма да ни навреди, ако първо го изслушаш, а после го докоснеш. Ако след като каже, каквото има да ни казва, все още държиш да го докоснеш — твоя работа. Но нека първо го изслушаме. Като твоя сестра по Агиел те моля, Майко Изповедник, и в името на живота на Господаря Рал — нека изчакаме.
Това, което накара Калан да се замисли, преди да направи, каквото бе решила, беше фактът, че Кара отказва да използва сила. Нямаше друг човек, който по-силно от Кара да бе склонен да използва физическа сила, за да защити Господаря Рал.
На мъждивата светлина от фенера Калан се вгледа в разпаленото лице на Кара. Въпреки казаното от Морещицата не беше сигурна, че може да си позволи да рискува, да изчака.
— Ами ако се окаже удар на сляпо? — обади се Дженсън изотзад.
Калан хвърли поглед през рамо към сестрата на Ричард, забеляза тревогата в погледа и.
Преди Калан бе сгрешила, като не беше действала достатъчно бързо, в резултат на което Ричард попадна в плен и бе отведен далеч от нея. Тогава залогът бе свободата му. Сега ставаше въпрос за живота му.
Знаеше, че макар в определени случаи колебанието да се бе оказвало грешка, нямаше гаранция, че незабавните действия винаги са безотказни.
Погледна Кара в очите.
— Добре. Да го изслушаме. — Изтри една сълза от бузата на Морещицата — сълза, родена от тревогата за Ричард, от ужаса, че може да го изгубят. — Благодаря ти — прошепна накрая.
Кара кимна и я пусна. Обърна се и като скръсти ръце, впери в Оуен яростен поглед.
— Не ме карай да съжалявам, че я спрях.
Оуен огледа всички втренчени в него лица — Фридрих, Том, Дженсън, Кара, Калан и дори мъжът, когото Калан бе докоснала и който лежеше свит на кълбо недалеч.
— Първо искам да знам как си успял да отровиш Ричард? — попита Калан.
Оуен облиза устни, беше го страх да и каже, макар да бе ясно защо се е върнал. Най-сетне погледът му клюмна към земята.
— Когато видях облака дим зад каруцата и установих, че съм близо, изсипах водата, която ми бе останала, за да изглежда, че съм без вода. После, когато Господарят Рал ме намери, го помолих за глътка. Той ми подаде меха си, за да пия и преди да му го върна, сложих вътре отровата. Зарадвах се, че дойдохте и вие. Намерението ми бе да отровя и двама ви — Господаря Рал и Майката Изповедник, но вие си имахте вода и не пихте от неговия мях, когато той ви покани. Но все едно. И това бе достатъчно.
Калан не разбираше нищо от самопризнанието му.
— Значи си искал да ни убиеш и двамата, но си успял да отровиш само Ричард.
— Да го убия ли…? — Той остана потресен от подобно предположение. Поклати глава. — Не, нищо подобно. Опитах се да ви настигна по-рано, Майко Изповедник, но онези мъже ме изпревариха и ви нападнаха. Исках да дам на Господаря Рал противоотрова.
— Ясно. Искал си да го спасиш, след като си го отровил, но когато си дошъл в лагера ни, не си ни открил.
Очите му отново плувнаха в сълзи.
— Беше ужасно. Всичките онези тела, кръвта… Никога не съм виждал по-жестоко клане. — Той покри устата си с ръка.
— Ако не се бяхме защитавали — прекъсна го Калан, — щеше да видиш нашите трупове.
Оуен като че не я чу.
— Вас ви нямаше, бяхте си тръгнали. Нямах представа накъде сте поели. Беше почти невъзможно да открия следите от каруцата в тъмното, но се наложи да опитам. Тичах, за да ви настигна. Страхувах се соколите да не ме нападнат, но знаех, че трябва да ви настигна още тази нощ. Не можех да чакам. Страхувах се, но трябваше да дойда при вас.
Целият му разказ и се стори напълно налудничав.
— Приличаш ми на човек, който подклажда пожар, вдига врява, а после помага в потушаването му. И очаква да бъде признат за герой.