Оуен я изгледа слисан и поклати глава.
— Няма нищо такова. Кълна се, изобщо не съм имал това предвид. Не исках да го правя. Уверявам ви. Не исках.
— Тогава защо го отрови!
По бузата му се изтърколи сълза, ръцете му мачкаха инстинктивно дрехата на гърдите му.
— Трябва веднага да му дадем противоотровата, Майко Изповедник, иначе ще умре. Вече и бездруго е твърде късно. — Той сключи молитвено ръце и заби поглед в небето. — Скъпи Създателю, нека не е твърде късно, моля те. — Протегна ръка към Калан, сякаш за да се помоли и на нея, да я увери в искреността си, но като видя изражението на лицето и, се дръпна. — Времето изтича, Майко Изповедник. Направих всичко възможно, за да ви настигна по-рано, кълна се. Ако не му дадете лекарството незабавно, край с него. Всичко ще отиде на вятъра, всичко ще е било напразно!
Калан не знаеше дали може да се довери на предложението му. Не можеше да си обясни защо някой би отровил човек, а после би искал да го спасява.
— Къде е противоотровата? — попита.
— У мен е. — Оуен трескаво извади от вътрешния джоб на сакото си малко шишенце. — Ето я. Заповядайте, Майко Изповедник. — Подаде и четвъртитото шише. — Трябва да я изпие веднага. Моля ви, побързайте, иначе ще умре.
— Ако това не го довърши — рече Калан.
— Ако исках да го довърша, можех да го направя, когато изсипах отровата в меха му. Можех да сипя повече отрова или изобщо да не ви кажа за противоотровата. Аз не съм убиец, кълна се — това е основната причина да съм тук.
Оуен говореше почти несвързано. Калан не бе убедена, че може да му има доверие. От това дали ще направи правилния избор зависеше животът на Ричард.
— Според мен трябва да дадем на Ричард противоотровата, която носи Оуен — прошепна Дженсън.
— Удар на сляпо? — попита Калан.
— Нали сама каза, че понякога човек няма друг избор, освен да действа незабавно и това пак да е най-доброто, което може да се направи в дадения момент, да е подплатено с целия му опит и познания. Докато пътувахме в каруцата, чух Кара да споделя с теб, че не е убедена, че Ричард ще изкара нощта. Оуен ни предлага противоотрова.
Според мен това е един от онези случаи, в които трябва да се действа.
— Ако имам право на глас — намеси се Том, — бих предложил да действаме. Не мисля, че ни остава друг избор. Ако обаче виждате и друг шанс за спасяването на Господаря Рал, сега е моментът да го използваме.
Калан не виждаше друг шанс, освен да намерят Ничи, но това постепенно се превръщаше в празна надежда.
— Аз също съм съгласен, Майко Изповедник — прошепна и Фридрих. — Мисля, че трябва да знаете, че ако решите да му дадете противоотровата, всички заставаме зад решението ви и смятаме, че това е най-доброто, което можем да сторим.
Ако противоотровата убиеше Ричард, нямаше да я обвиняват. Това означаваха думите му.
Дженсън пристъпи към Оуен, Бети не се отделяше от полата и.
— Ако лъжеш, че това е противоотрова, ще отговаряш пред мен, Кара и Майката Изповедник — ако дотогава изобщо остане нещо от тебе. Разбра ли ме съвсем ясно?
Оуен се дръпна назад, извърна глава, за да не я гледа, и закима енергично; беше очевидно, че не може да погледне нито към нея, нито към Бети. Калан си помисли, че Оуен се страхува повече от Дженсън, отколкото от всички останали.
Кара се надвеси към Калан и рече:
— Струва ми се, че наистина има противоотрова. Защо иначе би се изложил на опасност и би рискувал да попадне в ръцете ни, ако лъже? Защо изобщо би се върнал при нас, ако само е искал да отрови Господаря Рал? Вече бе успял да сипе отровата във водата му и да си тръгне. Според мен трябва да му дадем противоотровата, Майко Изповедник, при това веднага.
— Но защо изобщо го е отровил? — прошепна в отговор Калан. — Ако възнамеряваш да дадеш някому противоотрова, защо си го тровил?
Кара въздъхна отчаяно.
— Не знам. Но точно в този момент, ако Господарят Рал умре…
Изречението на Кара увисна във въздуха.
Калан погледна към лежащия в безсъзнание Ричард. Прилоша и при мисълта, че може никога да не се събуди. Как ще живее тя в свят, в който го няма Ричард?
— Колко трябва да му дадем? — Въпросът и бе адресиран към Оуен.
Той се втурна към нея, като профуча покрай Дженсън.
— Цялото количество. Нека го изпие до дъно. — Той бутна четвъртитото шишенце в ръцете на Калан. — Побързайте. Моля ви, побързайте.
— Ти му причини това — рече Калан, без да сдържа ненавистта си. — Твоята отрова го накара да страда. — Започна да кашля кръв, припадна от болка. Ако си мислиш, че някога ще забравя това и ще ти благодаря, че си се върнал, за да му спасиш живота, жестоко се лъжеш.