Видял яростта в погледа на Ричард, Оуен пребледня.
— Това, което виждаме, не е истина. Няма как да знаем дали нещо е истина или не. Как бихме могли да знаем?
— При положение, че го виждаш, как може да мислиш, че не е истина?
— Ами човешките сетива непрекъснато изкривяват истинността на действителността и ни подлъгват. Сетивата само ни създават илюзия за реалност. Човек не вижда нощем, според нашето зрение нощта е празна, совата обаче успява да сграбчи мишка, която според нас изобщо я няма. Нашата действителност ни казва, че мишката не съществува, ние обаче знаем, че отвъд нашия опит съществува друга реалност. Зрението ни, вместо да ни разкрива истината, я скрива от нас — още по-лошо, то ни дава грешна представа за реалността.
Сетивата ни заблуждават. Кучетата подушват цяла вселена от неща, несъществуващи за нас, понеже нашите сетива са ужасно ограничени. Как е възможно едно куче да последва миризма, която ние не успяваме да уловим, ако сетивата ни казват кое е истина и кое не. Сетивата ограничават възприятията ни за реалността.
Ние сме склонни да мислим, че сме способни да опознаем непознаваемото — нима не разбирате? Не сме съоръжени с подходящите сетива, за да опознаем истинската същност на действителността, да различим действителното от недействителното. Единственото, което познаваме, е една мъничка мостра на света. Съществува един цял свят, скрит за сетивата ни, един цял свят от тайнства, които ние не виждаме — но той така или иначе си е там, независимо дали го виждаме или не, независимо дали имаме достойнството да признаем непригодността си към действителността или не. Това, което си мислим, че знаем, всъщност е непознаваемо. Това не е истина.
Ричард се надвеси напред.
— Но ти си видял онези тела именно защото са били истински.
— Това, което виждаме, е проекция на действителността, сенки, самовнушена илюзия — плод на изкривените ни възприятия. Това не е истина.
— Това, което си видял, не ти се е понравило, затова си избрал да си внушиш, че не е истина.
— Аз не съм човекът, който ще определи кое съществува и кое не. Нито пък вие. Подобни твърдения биха били чиста наглост. Истински просветленият признава жалките си несъвършенства, когато те са в противоречие със съществуването му.
Ричард придърпа Оуен към себе си.
— Подобни странни хрумвания ще превърнат живота ти в ужас и ще ти внушат неописуем страх, ще съществуваш напразно, без да си живял истински. По-добре започни да използваш главата си по предназначение — за да опознаеш света около себе си, вместо да вярваш в разни ирационални идеи. Щом си с мене, държа да се придържаш към реалните факти от заобикалящия ни свят, а не да се рееш в блянове, внушени ти от други.
Дженсън го дръпна за ръкава и зашепна в ухото му.
— Ами ако се окаже, че Оуен е прав, Ричард — нямам предвид за труповете, а по принцип.
— Искаш да кажеш, че е възможно заключенията му да са грешни, но все пак сложната идея зад тях да е реална.
— Ами не знам, но ако той е прав? В крайна сметка виж ни нас с тебе. Спомни си разговора, който водихме преди известно време; ти ми обясни, че съм родена без очи за определени неща. — Тя стрелна с поглед Оуен и явно размислила, реши да кара по-накратко: — Помниш ли какво ми каза — че някои неща за мене не съществуват? Че за мен действителността е по-различна. Че моята действителност е по-различна от твоята.
— Явно си ме разбрала погрешно, Дженсън. Обикновено когато човек нагази сред коприва, получава обрив и сърбежи. Малко са хората, на които копривата не им действа. Това не означава, че тя не съществува, или — по-точно казано — че съществуването и зависи от това дали според нас я има или я няма.
Дженсън го дръпна още по-настрани.
— Сигурен ли си? Нямаш представа какво е да си различен от другите, Ричард, да не чувстваш и да не виждаш онова, което чувстват и виждат другите. Казваш ми, че магията съществува, ала аз не я виждам, нито я чувствам.
Нима аз трябва да ти се доверя просто ей така, при положение, че сетивата ми казват друго? Това ме кара да се замисля над казаното от Оуен и като че ли съм склонна да го разбирам по-добре. Може пък да се окаже, че не говори чак такива глупости. Човек се чуди кое е истинско и кое не е и дали, както казва той, не е въпрос на лична гледна точка.
— Възприетото от сетивата ни трябва да се разглежда в контекст. Ако аз затворя очи, слънцето не престава да свети. Когато заспя, съзнанието ми се затваря за света; но това не означава, че светът престава да съществува. Човек трябва да възприема информацията, получена от сетивата му, в контекста на познанията си за природата на нещата. Съществуващото не се променя заради начина, по който мислим за него. Което съществува, си съществува.